„Истиклял“ (на турски: İstiklâl Caddesi) е един от най-известните булеварди в Истанбул, Турция, посещаван от близо 3 милиона души за един ден през уикендите. Разположен в историческия район Бейоулу (Пера), това е елегантна пешеходна улица, дълга 1,4 километра, в която се помещават бутици, музикални магазини, книжарници, художествени галерии, кина, театри, библиотеки, кафенета, пъбове на живо, нощни клубове с музика, исторически сладкарници и ресторанти.

Булевардът е заобиколен от сгради от късната османска епоха (предимно от 19-ти и началото на 20-ти век), които са проектирани в стиловете на неокласиката, неоготика, ренесанса, изящните изкуства, ар нуво и първата турска национална архитектура; както и няколко сгради в стил арт деко от ранните години на Турската република и редица по-нови примери за модерна архитектура; започва от северния край на Галата (средновековния генуезки квартал) на площад Тюнел и в крайна сметка води до площад Таксим.

Площад Галатасарай се намира приблизително в центъра на булеварда и е дом на най-старото средно училище в Турция: гимназията Галатасарай.

В историческия квартал Каракьой (Галата) към южния край на булеварда е възможно да се види втората най-стара метростанция в света, обикновено известна и наричана просто Tünel, която влиза в експлоатация през 1875 г. Освен това една от най-добрите образователни институции, създадени в Турция, Немската гимназия в Истанбул също се намира близо до Тюнел.

Космополитният булевард е заобиколен от редица исторически и политически значими сгради, като Çiçek Pasajı (Цветния пасаж), където се намират малки, интимни ресторанти и таверни; Balık Pazarı (Рибният пазар); джамията Hüseyin Ağa Camii; римокатолическите църкви Санта Мария Драперис и Сан Антонио ди Падуа; гръцката православна триада Агия; арменската Üç Horan (сред много други църкви); няколко синагоги; джамии; академични институции, създадени от различни европейски нации като Австрия, Франция, Германия и Италия през 19 век; и консулства (бивши посолства преди 1923 г.) на няколко държави, включително Франция, Гърция, Холандия, Русия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.

През османския период булевардът се е наричал Cadde-i Kebir (Голямото авеню) на турски или Grande Rue de Péra. Това е популярно място за османски интелектуалци, европейски и местни италиански и френски левантийци. Когато пътешествениците от 19-ти век наричат ​​Константинопол - Париж на Изтока, те споменават Grande Rue de Péra и неговата полуевропейска, полуазиатска култура. С обявяването на републиката на 29 октомври 1923 г. името е променено на İstiklâl (Независимост) в чест на победата в Турската война за независимост.

През септември 1955 г., по време на антигръцкия погром в Истанбул, булевардът е ограбен за една нощ, докато е покрит с парчета стъкло, дрехи, разбита бяла техника, преобърнати и изгорени автомобили и други стоки, всички принадлежащи на разрушените магазини.

Булевардът за кратко запада през 70-те и 80-те години на XX век, като старите му жители се преместиха другаде и страничните му улички (тогава стереотипни с техните барове и нощни клубове с музика на живо и шоу програми, наречени pavyon на турски, произлизащи от думата павилион) се населват с мигранти от селските райони на Анадола.

Въпреки това в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век се провежда мащабен реставрационен процес, който е планиран и изпълнен от Столичната община в Истанбул и община Бейоглу (включително възстановяването на историческите сгради, нови настилки за пълна пешеходност и повторното инсталиране на историческите трамваи), придавайки на булеварда стария чар и популярност. Истиклял отново се превръща в център на изящните изкуства и свободното време в Истанбул, като в резултат на това цените на недвижимите имоти скачат до небето. Открити са множество нови художествени галерии, книжарници, кафенета, кръчми, ресторанти, магазини и хотели. Местата около булеварда стават домакини на много международни фестивали на изкуството, като годишния филмов фестивал в Истанбул. Булевардът също е популярно място за всякакви паради (като годишния Истанбул прайд), шествия, събирания и протести (като протестите в парка Гези през 2013 г.) в града. На 19 март 2016 г. това е мястото на самоубийствен атентат, при който загиват 5 души.

По времето на Османската империя там се намират много чуждестранни посолства, а днес – някои консулства. Сградите от XIX век са в стил сецесион. На булеварда са разположени такива забележителни сгради като гимназията „Галатасарай“, хамамът „Галатасарай“, „Пера Палас“ (сред най-старите хотели в града).

На булеварда има много магазини, книжарници, закрит пазар и скрити ресторанти, които се намират на покривите на иначе старите сгради. Когато попаднеш там, пред теб се откриват Истанбул и Босфора като на длан. Има също художествени галерии, кина, театри, библиотеки, кафенета, сладкарници, ресторанти, нощни клубове с жива музика.

Вдясно от гимназията надолу води път към „Френската улица“, която също е любимо място за разходка. В близост е и квартал Чукуркума, известен с антикварните си магазини. По булевард „Истиклял“ все още се движат старите трамваи.