Yerebatan Sarnıcı

( Йеребатан сарнъджъ )

Йеребатан сарнъджъ (на турски: Yerebatan Sarnıcı), или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“.

Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмед срещу катедралата „Св. София“. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат „Цистерните“ също и „Цистерна на базиликата“. Това е едно великолепно творение на Античността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е п...Пълен текст

Йеребатан сарнъджъ (на турски: Yerebatan Sarnıcı), или Цистерна на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е „Потъналият палат“.

Тук се съхранявал резерв от питейна вода за в случай на засушаване или обсада на града. Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем.

Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района Султанахмед срещу катедралата „Св. София“. Тъй като по-рано на това място се е намирала базилика, наричат „Цистерните“ също и „Цистерна на базиликата“. Това е едно великолепно творение на Античността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниан I през 532 – 542 г. По онова време в Константинопол е имало около шестдесет цистерни.

През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо Голям императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец Топкапъ сарай, но, тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава, докато през 1544 – 1550 в Истанбул не дошъл холандският пътешественик П. Гилиус. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин Цистерните стават известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните.

Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители в дорийски стил.

Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9800 м2. Стените са дебели 4,80 м. Повечето колони са цилиндрични, само няколко са ъгловати или с улеи. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение, а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните.

Има много добра циркулация на въздуха и независимо, че се намира под земята, въздухът е изключително свеж и чист. В Йеребатан сарнъджъ има и кладенец на желанията, в който според поверието ако хвърлиш монета и си пожелаеш нещо, то непременно ще се сбъдне.

Цистерните са реставрирани многократно: 1723 г. при султан Ахмед III и през 19 век при султан Абдулхамид II. По време на реставрацията през 1955 – 60 г. осем повредени колони в средната част са били заздравени с бетон, поради което не са в оригиналния си вид. През 1985 – 1987 г. Цистерните са почистени, като са отстранени около 50 000 тона тиня и е построена пътека за посетителите. Тук през лятото се провеждат незабравими концерти.

Една от сцените на филма за Джеймс Бонд „От Русия с любов“ (1963 г.) е снимана в „Потъналия дворец“.

Една от най-новите атракции на Цистерните е т.н. „Чудовище от лагуната“, от чиито очи тече вода, а от тялото му излизат светлини.

Билетът за „Йеребетан сарнъджъ“ е 20 турски лири, които се равняват приблизително на 6 лв. Няма почивен ден.

Photographies by:
Statistics: Position
811
Statistics: Rank
132999

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
471596832Click/tap this sequence: 7431

Google street view

Where can you sleep near Йеребатан сарнъджъ ?

Booking.com
487.425 visits in total, 9.187 Points of interest, 404 Destinations, 51 visits today.