Колоната на Константин (на турски: Çemberlitaş Sütunu; на гръцки: Στήλη του Κωνσταντίνου Α΄; латински: Columna Constantini) е римска монументална колона, построена за римския император Константин Велики в чест на освещаването на Константинопол на 11 май 330 г. сл. Хр. Построен гр. 328 г. сл. Хр., това е най-старият паметник на Константин в Истанбул и стоеше в центъра на форума на Константин. Той заема втория по височина хълм от седемте хълма на Нова Рома на Константин, бившата Византия, и е бил по средата на Mese odos, главната пътна артерия на древния град.

Самият вал на колоната е съставен от много големи колонни барабани от порфир, поставени върху бял мраморен пиедестал, който вече не се вижда. Колоната някога е поддържала бронзова статуя на императора, държащ копие и носещ седем лъчева корона, вероятно гол и вероятно държащ кълбо. Появата му вероятно се отнася до колоса на Родос и колоса на Нерон в Рим; всички приличаха на слънчевите божества Хелиос или Аполон. Статуята и капителът на колоната паднаха след около осем века и бяха заменени с кръст, след като бяха премахнати, и надписаната капител от бял мрамор, която се вижда днес.

Върхът на колоната е на 34,8 м над днешното ниво на земята. Оценките за първоначалната височина на колоната, без статуята, варират между 37 и 40 m; паметникът като цяло би бил висок близо 50 м. Може да е била най-голямата римска почетна колона от всички, съперничеща само с по-късната колона на Теодосий в Константинопол, сега разрушена. Колоната на Константин е била по-висока от колоната на Траян и колоната на Марк Аврелий в Рим; размерът му се доближава или надвишава височината на Колизеума (48 м) и вътрешната височина на Пантеона (43 м) в Рим.

Турското име Çemberlitaş, от çemberli 'обръч ' и taş 'камък', е приложен след реновации от османците през c . 1515 г., който добавя железни подсилващи обръчи към вала и името става синекдоха за местната област: Çemberlitaş. Бронзови подкрепления са били добавени за първи път още през 416 г. Паметникът е претърпял щети от пожар през 5-ти и 6-ти век; през 1779 г. друг пожар почерни колоната, която впоследствие стана известна като Изгорялата колона.

Колоната е мястото, където Yeniçeriler Caddesi („Улицата на еничарите“) граничи с Divan Yolu („Пътят към дивана“); тези улици свързват площад Султанахмет с площад Беязит и грубо следват курса на стария Mese odos. Римската улица водеше на изток към Августейона, Хиподрума, Света София, Баните на Зевксип и портата Халке на Големия дворец. На запад пътят водеше през форума на Теодосий към Филаделфион и стените на Константинопол. В самия форум на Константин императорът построил първоначалния дом на Византийския сенат.