Amfiteatar u Puli
( Амфитеатър в Пула )Амфитеатърът в Пула или Пулска арена (на хърватски: Amfiteatar u Puli или Pulska Arena), също Арена на Пула (на италиански: Arena di Pola), се намира в град Пула, Хърватия.
Това е единственият оцелял римски амфитеатър с напълно запазени всичките 4 кули и 3 римски архитектурни ордера. Построен е в периода 27 г. пр.н.е. - 68 г. Амфитеатърът е сред 6-те най-големи оцелели римски арени в света. Той е също и най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия.
Арената е изобразена на хърватската банкнота от 10 куни – емисии 1993, 1995, 2001 и 2004 г.
Арената е построена в периода 27 г. пр.н.е. – 68 г.[1] след като Пула става регионален център на римското управление, наречен Pietas Julia. Била е разположена извън градските стени покрай Via Flavia - пътя от Пула към Аквилея и Рим.
Първоначално амфитеатърът е изграден от дърво по времето на Октавиан Август (2-14 г.) Впоследствие, по времето на Клавдий, съоръжението е заменено от малък каменен амфитеатър. През 79 г., през управлението на Веспасиан, стадионът е разширен, за да може да побере провеждането на гладиаторски борби. Окончателно е завършен през 81 г. при император Тит.
През V век император Флавий Хонорий забранява гладиаторските „игри“, което води до понижаване на интереса към съоръжението. Започва разграбването му от местните жители, което е преустановено през XIII век с указ на патриарха на Аквилея.
През епохата на Средновековието Арената се използва за рицарски турнири и провеждане на панаири и изложения. През 1585 г. Венецианският сенат предлага събарянето на амфитеатъра и изграждането му наново в района на Венеция. Предложението е отхвърлено, като днес на кула може да се види паметен камък в чест на венецианския сенатор Габриеле Емо, който е бил главен опонент на идеята. Последно стадионът е използван за източник на строителен материал при полагане на основите на камбанарията на Катедралата на Пула през 1709 г.
Реставрирането на Арената се започва от генерал Мармонт – френски губернатор на Илирийските провинции по времето на Наполеон I. Начинанието е продължено през 1816 г. от архитект Пиетро Нобиле по поръчка на Франц I от династията на Хабсбургите.
През 1932 г. амфитеатърът е адаптиран за театрални представления, военни церемонии и публични срещи. В настоящото си състояние трибуните побират 5000 седящи зрители.
Коментар