Рисунка на Колизея

Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum),[1][2] Колизеят е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон – „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео (Колизей само на български) му е било дадено към 8 век заради намиращия се до него Неронов колос.[3] Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол – бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.[4]

Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизея е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.

Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Тавър през 29 пр.н.е. и е прекалено малък за разрасналия се град. Император Калигула (12 – 41 г.) започнал работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10 пр.н.е. – 54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да „използва“ старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле.

Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.

Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г.,[3] а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават сто дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. Светоний пише, че при откриването на Колизея на арената били показани 5000 диви животни.

В амфитеатъра – по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.

Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus.

Колизеят продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния[5] и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442, 470 и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени – през 523 г., когато Флавий Максим отбелязва с тях своето консулство и е критикуван за големите разходи от крал Теодорих Велики.[4]

Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за организиране на представленията, поради което Колизеят престава да функционира.

В долината на Колизея са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4 – 6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група е от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеят все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище.

Предполага се, че от време на време са провеждани venationes до края на 7 век, но през 8-9 век амфитеатърът е напълно изоставен. През Средните векове Колизеят претърпява няколко коренни промени. В края на 6 век в конструкцията на амфитеатъра е вградена малка църква, но това изглежда не придава някакав особена религиозна значимост на сградата като цяло. Арената е превърната в гробище, а много от покритите пространства под трибуните се използват за жилища и работилници, като дори през 12 век продължават да бъдат отдавани под наем. Около 1200 г. фамилията Франджипани придобива Колизея, укрепява го и изглежда го използва като замък.

Силно земетресение през 1349 г. нанася големи поражения на Колизея, разрушавайки външната част на южната страна, която е разположена върху по-слаба наносна основа. Голяма част от падналите камъни са използвани при строителството на дворци, църкви, болници и други сгради в целия Рим. В средата на 14 век в северната третина на сградата се настанява религиозен орден, който остава там до началото на 19 век. Много от каменните облицовки във вътрешността на амфитеатъра са демонтирани, за да бъдат използвани в други сгради, а мраморните елементи – и за производство на вар.[4] Бронзовите скоби, укрепващи зидарията, са изкъртени от стените и на местата им остават множество дупки, ясно забележими и днес.

През 15 и 16 век от Колизея са взети материали за изграждането на дворците Палацо Фарнезе, Палацо Барберини, Венециански дворец и други. По това време властите започват да търсят практично приложение на огромните останки на Колизея. В края на 16 век папа Сикст V планира да използва сградата като фабрика за обработка на вълна, с която да даде работа на римските проститутки, но умира малко по-късно и не успява да осъществи идеята си.[6] Папа Климент IX отваря в Колизея фабрика за селитра, а през 1671 г. кардинал Алтиери дава разрешение на арената да се провеждат борби с бикове, но поради бурната обществена реакция тази идея е изоставена.

Едва папа Бенедикт XIV (1740 – 1758 г.) успява да вземе по-ефективни мерки за опазването на Колизея, като през 1749 г. го обявява за свещено място, заради мъченичеството на ранните християни, убити в амфитеатъра. Той забранява използването на сградата като кариера и я посвещава на Страстите Христови. В същото време няма исторически свидетелства за това, в Колизея да са убивани християни, и никой до 16 век не говори за такова нещо.

Някои от следващите папи полагат усилия за укрепването и реставрирането на Колизея, разчиствайки изобилната растителност, с която сградата е обрасла и която допълнително влошава нейното състояние. През 1807 и 1827 г. фасадата е усилена с тухлени клинове, а вътрешната част е ремонтирана през 1831 и 1846 г., както и през 30-те години на 20 век. Подземната конструкция на арената е частично разкопана през 1810 – 1814 и 1874 г. и е напълно разкрита през 30-те години.[4]

Днес Колизеят е сред най-популярните туристически забележителности на Рим и посреща милиони посетители всяка година. Влошеното състояние на сградата, в резултат на нейната възраст и на замърсяването на въздуха, довежда до мащабен реставрационен проект, изпълнен между 1993 и 2000 г., на стойност около 20 млн. евро.

През последните години Колизеят става символ на международната кампания срещу смъртното наказание, като през 2000 г. пред него са проведени няколко демонстрации. Оттогава, в знак на протест срещу смъртното наказание, общинските власти на Рим променят цвета на нощното осветление на сградата от бял на златен при всеки случай на помилване на осъден на смърт по света,[7] както и при премахването на смъртното наказание в някоя страна.

Заради полуразрушеното състояние на вътрешната част на Колизея, в него не се провеждат масови мероприятия – на временни седалки могат да бъдат настанени едва няколкостотин зрители. В същото време извън сградата са провеждани и големи концерти, използващи Колизея като фон. Сред изпълнителите, свирили пред Колизея през последните години, са Рей Чарлс (май 2002 г.),[8] Пол Маккартни (май 2003 г.),[9] и Елтън Джон (септември 2005 г.).[10]