Счита се, че Бурано е наречен на земевладелец на име Бурий (Bu(r)rius) или Борий (Borius). Предполага се, че в стари времена е бил разположен на по-широка територия от сегашната и е имал руинен вид.

Преданието гласи, че аналогично на Мурано и Торчело е имало предполагаема порта в Алтино, която се е наричала Бореана (Boreana) заради това, че е била обърната на север (от името на вятъра бора).

Легендата гласи, че Бурано, подобно на околните острови, е основан, когато жителите на римския град Алтино избягали от варварските нашествия на хуните на Атила и на лангобардите.

Първите писмени свидетелства датират от 840 година в Pactum Lotharii, където е споменато името Burani на латински език в родителен падеж.

Първите домове са били наколни жилища, чиито стени били направени от тръстика и кал, и едва след 1000 година започнали да се строят къщи от тухли. Островът се е радвал на мек, умерен и здравословен климат и на въздушно течение, което отдалечавало маларията.

С течение на вековете някои бурански семейства се преместват в Анкона в търсене на работа, където създават малкото общество на буранците. Влиянието им се усеща и днес в местния анконитански диалект.

До 1923 година островчето се управлява самостоятелно, когато е присъединено към Венеция заедно с Мурано и Пелестрина. Понастоящем територията на Бурано е разширена до Кавалино-Трепорти и островите Мацорбо, Торчело, Санта Кристина, Казон Монтирон, Ла Кура и Сан Франческо дел Дезерто.