След разпъването на Исус Христос във втората четвърт на I век, според библейската книга „Деяния на светите апостоли“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от Галилея, поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на Християнската църква. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“.

Според вярванията, след тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия, през втората половина на I век свети Петър отива в Рим, където през 64 година, при управлението на император Нерон, е измъчван и разпънат на кръст. Екзекуцията му е едно от многото убийства на християни, последвали Големия пожар в Рим. Според Ориген, християнски богослов от III век, Петър е разпънат надолу с главата по негово искане, тъй като се смята за недостоен да загине по същия начин като своя учител.[1]

Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от Нероновия цирк, арена за състезания с колесници.[2] Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия обелиск, един от няколкото подобни паметника в Рим,[3] който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената.

Смята се, че след разпъването, останките на свети Петър са погребани на Ватиканския хълм, срещу Нероновия цирк – от другата страна на Виа Корнелия, на по-малко от 150 m от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.[2]

 

Част от надписа в основата на купола

През 1939 година, при папа Пий XII, започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като гробище години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него.

На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на Климент VIII (1594) до Каликст II (1123) и Григорий I (590 – 604), строени върху едикула, съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.[4]

Строителството на първата базилика на това място започва по времето на император Константин Велики, между 319 и 333 година.[5] Тя е типична кръстокуполна базилика с апсиден край в презвитерия, широк централен и два странични нефа. Дължината ѝ е над 100 m, а пред входа е разположен голям атриум с колонада.

Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата.[6] След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.[7]

Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на Авиньонското папство, е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е Николай V (1447 – 1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на Леон Батиста Алберти и Бернардо Роселино, който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи.[2] В същото време той издава нареждане за разрушаването на Колизея, като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.[2]

Папа Юлий II (1503 – 1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция,[8] която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на Микеланджело Буонароти проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.

Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 година е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.

По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерна се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който през периода 1656 – 1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата – едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.

Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа Лъв X предлага индулгенции за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ Албрехт Майнцки и неговия служител Йохан Тецел. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „95 тезиса“ на Мартин Лутер и за началото на Реформацията.[9]

 

План на базиликата „Св. Петър“