Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България. Включени са в Червената книга на България като критично застрашено природно местообитание.

Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Предствляват сложна композиция от остри и игловидни, а в по-голямата си част пирамидални или конусовидни земни форми. Някои от тях завършват с „каменни шапки“ с размери 0,8 – 1,0 m, наподобявайки гъби. Изваяни са в дебели до 30 – 40 m старокватернерни вилафрански флувиоглациални наслаги. Средната височина на отделните форми е 6 – 10 m, а максималната е 12 m. Голяма част от тях са съединени в основата си и формират живописни и много разнообразни групи. Оцветяването на седиментите варира от светло жълто до тъмно кафяво и червено. Малка част от местообитанието е на северен склон, повечето са на южния склон. През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.

Най-характерни са скалите, лишени от растителност или със съобщества в начални стадии на развитие. Преобладават топлолюбивите и сухолюбиви субсредиземноморски растения. Срещат се зимен дъб, с участието на келяв габър, мъждрян, бадемолистна круша, маслинолистна круша, брекина, полски бряст. От храстите са разпространени обикновен дрян, обикновена леска, обикновен глог, обикновена маслинка, на каменливи и ерозирани или скали места се срещат плюскач, обикновена смрадлика, обикновена хвойна, червена хвойна, драка, мукина, люляк. От тревните видове са разпространени горски късокрак, гергевка, разнолистна власатка, горска ливадина.