Сградата е създадена в средата на XVIII век като бароков дворец. Придобива настоящата си форма след 1896 г., когато в нощта на 2 срещу 3 юни бароковият дворец е частично опожарен. Старата сграда е реставрирана, като до 1900 г. е изградена източната част в неоготически стил и оранжерията, а в периода 1911 – 1913 г. е реставрирано западното крило в неоренесансов стил. Паркът на двореца е част от природен парк с ценни дървесни видове и рядка колекция от рододендрони[1].

През 1904, 1911 и 1912 г. по време на лов, организиран от Франц-Хюберт граф Тиле-Винклер в двореца гостува император Вилхелм II. Семейство Тиле-Винклер напуска двореца през пролетта на 1945 г. В началото на XX век в дворцовата градина са открити значителни фрагменти от подземия, които през 1929 Х. Бартел отъждествява с тамплиерски замък, който е трябвало да свързва подземията със замъка в Хшелице. След Втората световна война при строителни работи тук са открити следи от средновековна палисада. По време на Втората световна война замъкът е пощаден от разрушаване. В него се помещава лазарет. През 1945 г. в двореца са настанени части на съветската армия. През този период е унищожена голяма част от имуществото на замъка, а по-голямата част от съхраняваните там произведения на изкуството, основно картини и скулптури, са разграбени[2].

След войната по различно време и за кратко в двореца се помещават някои институции, като едва през 1972 г. той е превърнат в санаториум, а от 1996 г. в Независим център за обществено здравеопазване и невротерапия. През 1948 г. на част от земите, принадлежали някога на замъка, е създаден Държавен конезавод. От 2013 г. в двореца функционират хотел и ресторант, а болницата е преместена в намиращата се наблизо сграда.

През 1978 г. тук е сниман филмът „Test pilota Pirxa" (Тестът на пилота Пиркс), а през 1985 г. „Lubię nietoperze" (Обичам прилепи).

 

Изображение на замъка върху стара пощенска картичка

 

 

 

Източното крило на замъка

 

От птичи поглед