Каменни отломки на остров Йоланд

Археологическите проучвания сочат, че остров Йоланд е населен през 8 хилядолетие пр.н.е., като разкопките датирани от палеолита показват присъствие на култура на ловци-събирачи [1]. През ранната каменна епоха заселници от основната земя достигат острова по леда върху протока Калмарсунд. Археологически доказателства за човешка дейност от 6 хилядолетие пр.н.е. са селищата от каменната епоха около Албю и други места на острова. Гробове от желязната епоха до викингската епоха са запазени в Йетлинге и Хултерстад и няколко други места, с присъствие на каменни кораби.

На територията на остров Йоланд са открити деветнадесет укрепления от каменната епоха, като едно от тях – Екеторп е напълно проучено и в него са открити и документирани над 24 000 археологически находки.

Островът започва да се споменава в пътеписи и исторически хроники още през 9 век [2], но е възможно сведенията за съществуването му да са още по-ранни [3][4].

По време на Средновековието остров Йоланд е управляван от местни владетели, на периоди под шведско или под датско влияние. В началото на 17 век островът става владение на шведската корона, което води до драстични промени. Населението е подчинено на интересите на короната, като правото на лов е силно ограничено и дори притежанието на ловни кучета е забранено. През 1653 година, по времето на Карл X Густав в южната част на острова се изгражда стена [5]. Целта на това съоръжение е възпрепятстването на свободното движение на кралския дивеч и преди всичко демонстрация на власт. Подчиненото местно население е принудено да изгради безвъзмездно тази стена с труд под различни форми [5].

 

Битката при Йоланд

Остров Йоланд е и мястото на сражение от 17 век за доминиране в Балтийско море, известно като Битка при Йоланд. Битката се води между съюзния датско-норвежко-холандски флот и флота на кралство Швеция на 1 юни 1676 година [6]. Малко преди започване на битката, шведският флагмански кораб „Короната“ (на шведски: Kronan) потъва с целия екипаж на борда и адмирал на короната Лоренц Кройц [7]. Съюзническите сили се възползват от хаоса в шведския флот. В резултат корабът на втория по ранг главнокомандващ адмирал Клас Угла е обграден и подпален. След загубата на двама адмирали, паниката от шведска страна е огромна и останалата част от флота се оттегля в безпорядък. Сражението завършва с красноречива победа на съюзническия флот, водещо до военно надмощие на Дания в рамките Балтийско море и последвало нахлуване на датски войски в Сконе [8].

Животът на остров Йоланд в миналото е изключително труден. Допреди изкуственото залесяване на острова в началото на 20 век на територията на острова няма големи гори и следователно дървен материал. Единственото изключение са запазените кралски лесове в северната част на острова в т. нар. „Парк Бьода“, но тези гори са под протекцията от короната [9]. Земеделието е силно затруднено от сухия климат на острова и честата ерозия на повърхностния слой почва. Източникът на храна за местното население е преди всичко от риболов и животновъдство.

 

Рибарско селище на острова

Остров Йоланд е със статут на кралски остров до началото на 19 век, което допринася за масирана изолация и лоши търговски условия. Единственият приход за острова са кралските подаяния [9]. Със свалянето на статута на кралски остров и отменянето на някои данъци, както и с навлизането на картофите като земеделска култура, оцеляването на острова започва да става по-лесно. От 1840 до 1870 година, популацията на острова се увеличава четирикратно от 10 000 до около 40 000 души [9]. Но през следващите десетилетия в резултат на лоши реколти и увреждане на културата от картофи, започва естествена емиграция към континента. Населението отново намалява до около 20 000 в периода 1870 до 1970 година. Индустриализацията на острова е относително ниска и с изключение на градовете Борихолм и Мьорбюлонга, останалата част на острова запазва своя аграрен облик в ранния 20 век.

През 1906 година започва изграждането на теснолинейна железопътна линия в северната част на острова и през 1910 година е възможно пътуването с влак от Отенбю в южната част до Бьода в северната част – разстояние от 151 km. През 1947 година железопътната линия е закупена от шведските железници и през 1948 година посредством ферибот е възможно придвижването и до основната земя по линията. Тази железопътна линия е закрита през 1961 година, като отделни сегменти и влакови композиции са запазени като музейни експонати.

 

Мостът Йоланд

В началото на 20 век, бъдещето на острова е застрашено няколко пъти. Геополитическата стойност на острова се откроява в периода между двете световни войни, когато дори са правят планове за изкуственото наводняване на южната част с цел затрудняване на овладяването на острова при евентуална вражеска атака. Основната опасност обаче е в слабата икономика на острова, която е почти изцяло базирана на земеделие и търговия на местните пазари. След Втората световна война, запасите от храна са силно изчерпани и това е причина за рационализирането на фермите на острова. С цел избягване на пълното обезлюдяване на острова и липсата на туристически поток, шведския парламент решава през 1964 година построяването на мост между Калмар и остров Йоланд. С изграждането на най-дългия мост в Швеция се постига икономическа стимулация на региона, създават се постоянни работни места и се улеснява бизнесът и индустрията на острова.

Мостът Йоланд е завършен през 1972 година и това променя демографската картина на острова [10]. Град Ферестаден се превръща от третия по-големина в най-населения град на острова, благодарение на близостта си с моста и съответно с основната земя. Другите два големи града Борихолм и Мьорбюлонга също нарастват и започват да се развиват [10]. Туризмът на острова се улеснява и става все по-атрактивен [10].

Гербът на историческата провинция Йоланд е официално даден през 1560 година при погребението на Густав Васа [11] и за първи път се появява през 1962 година. В този оригинален, но сгрешен вариант, гербът на Йоланд представлява два червени елена на фона на девет сребърни рози. През 40-те години на 20 век, грешката е открита и тогава (почти 400 години по-късно) гербът на Йоланд е сменен [11][12]. Първоначалният вариант е предназначен за близката по звучене островна провинция Оланд [12]. Деветте бели рози във фона с двата червени елена от първоначалния герб са същите бели рози, които стоят на герба на Финландия, чието владение са и Оландските острови. През 1569 година на Оландските острови е даден герб с елен, което е странно поради факта, че фауната на островите Оланд няма големи елени, но елени се срещат на остров Йоланд. Двата герба са разменени през 16 век.

През 1944 година, шведските кралски хералдисти, премахват стария герб на провинция Йоланд и предлагат варианта даден вече на Оланд. Съответните власти във Финландия са уведомени, но те не предприемат стъпки по смяна на герба на Оланд и не желаят да приемат първоначалния герб на Йоланд с деветте бели рози и двата червени елена. Това противопоставяне налага промяната на герба на Йоланд още веднъж до съвременния вариант, включващ червена якичка и смяна на облика, рогата и копитата.

 

Съвременен вариант на герба на провинция Йоланд.

 

Старият, грешен вариант на герба на Йоланд.

 

Съвременен герб на Оландските острови.

 

Съвременен вариант на герба на Финландия.