长江
( Яндзъ )Яндзъ (на традиционен китайски: 長江, на опростен китайски: 长江, на пинин: Cháng Jiāng или Yangzi), но срещана още като Яндзъдзян или Дълга река, е най-голямата река в Китай, най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6300 km, извира от Тибетската планинска земя – Цинхай-тибетското плато, разположено на 5000 m надморска височина, и се влива с делта в Източнокитайското море на изток.
Яндзъ оформя основния плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ѝ се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света – „Три клисури“ .
Поради дължината и размера на водосборния ѝ басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икон...Пълен текст
Яндзъ (на традиционен китайски: 長江, на опростен китайски: 长江, на пинин: Cháng Jiāng или Yangzi), но срещана още като Яндзъдзян или Дълга река, е най-голямата река в Китай, най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6300 km, извира от Тибетската планинска земя – Цинхай-тибетското плато, разположено на 5000 m надморска височина, и се влива с делта в Източнокитайското море на изток.
Яндзъ оформя основния плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ѝ се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света – „Три клисури“ .
Поради дължината и размера на водосборния ѝ басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икономическо значение за Китай. Предполага се, че по долината на реката е възникнала древна китайска цивилизация, създала богата култура.
Яндзъ протича през широк спектър от екосистеми и е дом на няколко ендемични и застрашени видове, включително китайския алигатор, Neophocaena asiaeorientalis (вид делфин), китайски веслонос, китайския речен делфин и есетрата Янцзе. През последните години реката страда от индустриално замърсяване, пластмасово замърсяване, оттичане за селскостопански отрасли, затлачване и загуба на влажни зони и езера, което засилва сезонното наводнение. Някои участъци на реката днес са защитени като природни резервати. Участък от река Яндзъ, преминаваща през провинция Юнан, е включен в Списъка на ЮНЕСКО като природно наследство, част от парка „Три успоредни реки“.
Въпреки че устието на Жълтата река се колебае широко на север и на юг от полуостров Шандун в рамките на историческите записи, Яндзъ остава до голяма степен неизменена. Въз основа на проучвания на степента на седиментация обаче е малко вероятно настоящото течение да предхожда късния миоцен[1]. Преди това главните ѝ води се оттичат на юг в залива на Тонкин по протежение на днешната Червена река или близо до нея[2].
Река Яндзъ е важна не само от икономическа, но и от историческа и културна гледна точка. Тя е важна за културния произход както на Южен Китай, така и Япония[3]. Документирана е човешка активност около района на язовира „Три клисури“, датираща от преди около 27 000 години. Тази активност поражда редица дискусии за произхода на китайците [4].
Яндзе отдавна е гръбнакът на системата за вътрешен воден транспорт на Китай, който остава особено важен почти две хиляди години, до изграждането на националната железопътна мрежа през 20 век.
Коментар