Xunantunich ( произношение на маите: [ʃunanˈtunitʃ] ) е древен археологически обект на маите в западен Белиз, на около 70 мили (110 км) западно от град Белиз, в област Кайо. Xunantunich се намира на върха на хребет над река Mopan, далеч от гледката на границата с Гватемала - която е само на 1 километър на запад. Той е служил като граждански церемониален център на маите в късните и терминални класически периоди до района на Белиз Вали. По това време, когато регионът беше на върха си, в Белиз живееха близо 200 000 души.

Името на Xunantunich означава "Скулптура на дама" на езика на маите (комбинация от име Mopan и Yucatec Xunaan (благородна дама) Tuunich (камък за скулптура)) и, подобно на много имена, дадени на археологическите обекти на маите, е модерно име; древното име в момента е неизвестно. „Каменната жена“ се отнася до призрака на жена, за която няколко души твърдят, че обитава мястото, започвайки през 1892 г. Тя е облечена изцяло в бяло и има огненочервени светещи очи. Обикновено тя се появява пред „El Castillo“, изкачва се по каменните стълби и изчезва в каменна стена.

Първите съвременни проучвания на обекта са проведени от Томас Ган в средата на 1890-те. Ган се премества от Великобритания и служи като окръжен хирург и окръжен комисар на Кайо, британски Хондурас, започвайки през 1892 г. Той избра тази област, където да се засели, защото проявява интерес към археологията на маите, и пожела да може времето) неизвестни чудеса на коренното население. Наследникът на Ган, сър Дж. Ерик С. Томпсън, приложи по-методичен подход и успя да установи първата керамична хронология в региона. Основните неотдавнашни археологически екипи, които работят в Xunantunich и околния регион, са археологическият проект Xunantunich (XAP) и проучването на заселването Xunantunich (XSS).

През 1959–60 г. експедицията в Кеймбридж до Британски Хондурас пристига в колонията и нейният член археолог Юан Маки, извършва няколко месеца разкопки в Xunantunich. Той разкопа горната сграда на структура A-11 в група B и новооткрита жилищна структура, A-15, точно пред основния комплекс. Използвайки европейския метод за подробен запис на стратиграфията на повърхностните отлагания (самите зидани конструкции не са били пресечени в голяма степен), той успява да заключи, че и двете сгради са разрушени от внезапно бедствие, което бележи края на класическата окупация. Земетресението беше предварително предложено като причина; то се извежда чисто въз основа на изкопаните доказателства, а също и на много повреденото състояние на най-горната сграда на конструкция A-6 („El Castillo“). Той също така успя да потвърди по-късната част от керамичната последователност, конструирана от Томпсън. Подробният доклад на MacKie е „Разкопки в Xunantunich и Pomona, Белиз, през 1959–60“. Британски археологически доклади (Международна серия), 251, 1985: Оксфорд.

Фермерите, които хранели хората, живеещи в Xunantunich, обикновено живеели в малки села, разделени на роднински жилищни групи. Фермите бяха широко разпръснати по пейзажа, въпреки че самият център на Xunantunich е сравнително малък. Тези села бяха икономически самодостатъчни, което може би е причината Ксунантуних да продължи толкова дълго, колкото и те; те не бяха зависими от града, за да ги осигури. Плътността на заселването е била свързана с качеството на почвата, близостта до реките и локализираната политическа история. Тъй като фермерите отдавна са се установили на техните парцели земя, те не биха искали да бъдат обвързани с политика, която е била в непрекъснато сътресение поради нахлуващи сили и други. Други близки археологически обекти на маите включват Chaa Creek и Cahal Pech, Buenavista del Cayo и Naranjo.