Château de Versailles

( Версайски дворец )

Версайският дворец, наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789). Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.

До 1661 г. е обикновена ловна хижа, използвана понякога от Луи XIII. Строителните работи по сградата започват още в началото на управлението на Луи ХІV. Когато дворецът става достатъчно голям, той премества тук двора си и всички централни държавни органи. Традиционно се приема че това се дължи на петте размирни години, наречени Фронда (1648 - 1653), когато парижани няколко пъти въстават против кралската власт. Постепенно Версай и неговите градини се превръщат в цялостен комплекс, с други дворци (например Трианон) и стават пример за останалите европейски владетели. Луи XV продължава да развива и разширява двореца, свой принос и...Пълен текст

Версайският дворец, наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789). Намира се в град Версай, днес предградие на Париж, регион Ил дьо Франс.

До 1661 г. е обикновена ловна хижа, използвана понякога от Луи XIII. Строителните работи по сградата започват още в началото на управлението на Луи ХІV. Когато дворецът става достатъчно голям, той премества тук двора си и всички централни държавни органи. Традиционно се приема че това се дължи на петте размирни години, наречени Фронда (1648 - 1653), когато парижани няколко пъти въстават против кралската власт. Постепенно Версай и неговите градини се превръщат в цялостен комплекс, с други дворци (например Трианон) и стават пример за останалите европейски владетели. Луи XV продължава да развива и разширява двореца, свой принос има и Мария Антоанета. Тук са сключени мирните договори през 1783 и 1919 г., а през 1871 г. в Огледалната зала е обявено създаването на Втората германска империя.

Версай е обявен за част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Световна популярност имат Огледалната зала, кралската опера, галерията на битките и кралските апартаменти. В близост са Големият и Малкият Трианон, а особено внимание заслужават прочутите му градини. Днес дворецът има 2300 стаи и над 63 000 кв. м разгърната площ.

През 2017 г. 7 700 000 туристи са го посетили.

История
 
Дворецът през 1664 г., след първите промени на Луи ХІV
При Луи ХІV

Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., в който се споменава село на име Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от Албер де Гонди, който по-късно кани Луи XIII няколко пъти на лов. Кралят остава очарован от мястото, тогава покрито с красиви гори, и нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г.[1] След осем години той купува целия район и започва да разширява хижата, така че тя се превръща в малък двуетажен дворец. В началото синът му не ѝ обръща никакво внимание. Като резиденция той използва близкия стар замък Сен Жермен ан Ле. Постепенно у него се оформя идеята за построяването на съвсем нов дворец с парк и фонтани, достатъчно помпозен, за да отразява собствената му идея за величие и да впечатлява чуждите представители.

 
Дворецът през 1668, худ. Пиер Пател

След смъртта на кардинал Мазарини през 1661 г. Луи поръчва на архитекта Луи льо Во да предприеме разширение на съществуващата хижа. Първата строителна кампания (1661 - 1678) започва с две допълнителни крила - едното за обслужващия персонал и кухнята, а другото за конюшните. Градините са поверени на опитния ландшафтен архитект Андре льо Нотър. Още Луи ХІІІ е предприел първите стъпки по тях по оста изток - запад, а сега идва ред с множество мероприятия да се отводнят околностите, които към момента са заблатени.[2] Вероятно преди Деволюционната война (1667 - 1668) кралят все още не смята да прави Версай свой официален дворец. Той приема като такъв Лувъра, на което държи и влиятелният интендант на финансите Жан-Батист Колбер. Сериозен тласък на строежа дава Аахенският мир, когато Льо Во започва да работи с истински размах. След смъртта му през 1670 г. ръководството поема досегашният му асистент Франсоа д'Орбе.

 
План на двореца от 1676 г., който показва плана на Льо Во, наречен „обхващане“. Старият дварец е показан в сиво, апартаментите на краля - в синьо, а на кралицата - в жълто. Терасата, обърната към градините, днес е превърната в Огледалната зала.

Вътрешната декорация е поверена на известния художник Шарл Льобрюн, чийто екип от десетки скулптори и художници изпипва всеки детайл - стенописи, орнаменти, включително формите на мебелите. Между 1670 и 1689 г. над 10 млн. ливри са инвестирани в разкошната сграда без да се скъпи златото и среброто. Според един доклад през май 1685 г. на строежа са работили 36 000 души.[3] Холандската война и успешният Неймегенски мирен договор (1678) предизвикват нови разширения. Тогава Луи ХІV с право е считан за хегемон в Европа. Окончателно решен да превърне Версайския дворец в де факто нова столица на Франция, той нарежда строителството да продължи с бързи темпове. Така започва втората строителна кампания (1678 - 1715). Назначава младия архитект Жул Ардуен-Мансар да ръководи работата и той издига същинските крила, по едно от всяка страна. Премахва терасата над градините и на мястото ѝ изгражда Огледалната зала.[4] През 1687 г. започва работата по Големия Трианон.

На 6 май 1682 г. Луи ХІV официално премества двора и правителството във Версай.

При Луи ХV и Луи ХVІ

Луи ХІV умира през 1715 г., наследен от своя правнук Луи ХV. Новият крал е петгодишно момче, затова от името му управлява регентът Филип ІІ Орлеански. В този период управлението временно е пренесено в Париж, но когато Луи ХV става пълнолетен, а регентът умира, дворът се връща във Версай. Неговият първи принос към двореца е Салонът на Херкулес, който свързва главната сграда със северното крило. Много години по-късно е предприета нова промяна, когато талантливият архитект Анж-Жак Габриел построява Кралската опера (1770). Там е отпразнувана сватбата на дофина (бъдещият Луи XVI) с Мария Антоанета. Множество други корекции по кралските апартаменти съпътстват живота на Луи ХV, съпругата и децата му във Версайския дворец.

При Луи ХVІ (1774 - 1792) са извършени незначителни промени, главно защото влошеното финансово състояние прави френската общественост много чувствителна към прекомерните разходи. Кралят подарява на красивата си съпруга Малкия Трианон, където тя добавя театър. Впоследствие кралицата превръща част от парка в нещо като селце с къщи в характерен френски стил, където се забавлява да поддържа градинка и да живее като обикновена жена.[5]

На 3 септември 1783 г. във Версайския дворец са подписани три мирни договора, с които Великобритания признава независимостта на САЩ и поставя край на войната си с Франция и Испания.

През Френската революция

Бурните събития от лятото на 1789 г., които поставят началото на Френската революция, засягат живота във Версай от самото начало. Тук започват работа Генералните щати (през май) и от всички страни на Франция прииждат делегати. Същинското начало на революцията остава сякаш встрани от безгрижния живот, но на 5 октомври това рязко се променя. Тълпа жени от ниските класи, подбудена от революционерите, изминава пеша разстоянието от Париж до двореца, нахлува в него и опитват да убият кралицата. Те отвеждат Луи ХVІ в Тюйлери, за да го поставят по надзора на народа. Версайският дворец е запечатан, оттам са прогонени всички, чийто дом той е бил и по-късно е превърнат в музей. Сградата претърпява редица посегателства, голяма част от картините са отнесени в Лувъра, а през следващите години са върнати обратно.[6] Мебелите са разпродадени. След като Наполеон Бонапарт взема властта като първи консул (1799), отменя статута на музей и Версай отново става правителствена резиденция. Като император той дори обмисля варианта да измести там двора си, но се отказва поради очевидните паралели с миналото. Той поправя само Трианон, който използва за почивка и го мебелира във вида, който може да се види днес.

 
Наполеон ІІІ посреща кралица Виктория в Кралската опера (1855) - картина от Йожен Лами
Дворецът като музей

След Реставрацията си (1815) Бурбоните опитват да върнат предишния блясък на двореца, за да живеят в него. Нито Луи XVIII, нито Шарл X обаче реализират намеренията си и остават да управляват от Париж. По времето на Луи-Филип Орлеански отново се налага становището, че Версай трябва да бъде музей, посветен на най-славните моменти в историята на Франция. Подготовката трае четири години и през 1837 г. музеят е открит. Във връзка с това е създадена известната днес Галерия на битките (Galerie des Batailles), която съдържа голям брой картини за победите на френската армия.

 
Луи-Филип открива Галерията на битките (1837), худ. Франсоа-Жозеф Хайм

След революцията от 1848 г. Версай се използва ту като музей, ту като място за тържествени събития, а често и двете едновременно. В кралската опера Наполеон III посреща кралица Виктория през 1855 г. След злощастната за Франция война от 1870 - 1871 г. пак в двореца Бисмарк обявява създаването на Германската империя (тъкмо в прочутата Огледална зала), а оттеглилото се в Тур френско правителство работи тук известно време, докато в столицата се вихри т. нар. Парижка комуна. В следващите години Националното събрание и сенатът често провеждат сбирките си във Версай. На 28 юни 1919 г. отново в Огледалната зала Германия се принуждава да подпише Версайския договор, този път тежък за нея. Така името на двореца става нарицателно за несправедливост и предпоставка за Втората световна война.

 
Версайският дворец в днешно време (въздушна снимка откъм градините)
Antony Spawforth, Versailles: a biography of a palace, New York 2008, p. 2 Версайски дворец – разцветът на френския абсолютизъм, на сайта Wienerberger Claure Constans, Versailles, château de la France et orgeuil des rois, Paris 1989, p. 30 Spawforth, Versailles: a biography of a palace, p. 10 Constans, Versailles, château de la France..., p. 64 Дворецът Версай, на сайта Чудесата на Европа
Photographies by:
Statistics: Position
477
Statistics: Rank
183911

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
981453627Click/tap this sequence: 4942

Google street view

Where can you sleep near Версайски дворец ?

Booking.com
487.420 visits in total, 9.187 Points of interest, 404 Destinations, 46 visits today.