История Малтийските рицари „Свети Йоан Кръстител“ Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО   В регистъра City of Valletta Регион Европа и Северна Америка Местоположение   Малта Тип Културно Критерии i, vi Вписване 1980  (4-та сесия) Координати 35°53′51″ с. ш. 14°30′45″ и. д. / 35.8975° с. ш. 14.5125° и. д.35.8975, 14.5125 „Свети Йоан Кръстител“ в Общомедия

След историческата победа над османските турци при Голямата обсада на острова от 1565 година, орденът на хоспиталиерите продължава укрепването на Малта с цел превръщането ѝ в непревземаема крепост.[1][2][3] Започва изграждането на Валета, която по-късно става новата столица на държавата. В центъра на този мащабен строеж рицарите запазват място за своя нова монашеска църква. Дотогава те използват енорийската църква „Свети Лаврентий“ в Биргу, наричан още Виториоса[4] – единият от „трите града“ в югоизточната част на Големия залив, където орденът се настанява първоначално.[1]

Проектът за храма е възложен през 1572 година от великия магистър Жан дьо ла Касиер.[1] Със задачата се заема малтийският архитект Джероламо Касар (Глорму Касар), чието дело са голяма част от сградите и съоръженията на Валета.[5] Сградата е завършена през 1577 година.[1] Архитектурният план се състои от главен кораб и странично подредени параклиси (капели), посветени на различните националности (езици) на рицарите. Подредбата е извършена по съществуващото тогава старшинство. Френската, италианската и арагонската капели, бидейки с най-много и изтъкнати представители в ордена, са разположени най-близко до олтара. От балкона над главния портал са представяни новоизбраните велики магистри.[5] Като обичай, те хвърляли златни монети на хората, събрали се на площада отпред и чакащи новината.[4] През последващото „бароково столетие“ интериорът на църквата е пищно украсен с пари, дарени от отделни рицари. В обичай се превръща и връчването на скъп дар на ордена и църквата му от встъпващите в длъжност велики магистри.

Наполеон и англичаните

В края на XVIII век настъпва краят на властта на хоспиталиерите над Малтийския архипелаг. На 12 юли 1798 година те неохотно предават островите на генерал Наполеон Бонапарт.[2] През този период са изнесени много от ценностите в „Свети Йоан Кръстител“, изработени от масивно сребро, както и реликви, поставени при главния олтар и в страничните капели.[1][5][4]

Французите се задържат в Малта само две години. През 1800 година те капитулират пред англичаните и властта над архипелага е поета от британски губернатор. Той придобива изключителните права на рицарите, включително и „Св. Йоан Кръстител“.[1] Независимо, че са в нещо като изгнание, както самият орден нарича този период, през 1816 година рицарите все пак успяват да получат катедрален статут за своята църква.[5] Тъй като по правило всяка епархия има право само на един храм с ранг на катедрала, а такъв за малтийската архиепископия е „Свети Павел“ в Мдина, то църквата „Свети Йоан“ става конкатедрала. Това става възможно благодарение на репутацията, която хоспиталиерите имат по това време във Ватикана – двама от великите магистри стават папи.

Назаритяните

През XIX век френската капела става основен прицел на назаренския фанатизъм – движение, стремящо се към реформа в християнското изкуство. Назаритяните опитват да премахнат следите на предходния късен барок, наречен цъфтящ. Катедралата е поверена на Джузепе Хайзлер (1787 – 1858), който е местният лидер на движението. С реформаторско усърдие той се заема с френската капела, започвайки с премахване на един от богато декорираните олтари. Под негово ръководство се подготвя дори и промяна на надгробните плочи в капелата. Силният протест на обществеността обаче кара властите да спрат набезите на назаритянската група, макар че вече са нанесени поражения на плочата на великия магистър де Рохан.[1]

ХХ век

През 1941 година, в разгара на Втората световна война, катедралата пострадва сериозно от бомбардировките на Валета. Най-значително е засегната лоджията към „Улицата на Търговците“.[1] Храмът замалко се разминава с пълното унищожение. Съдържанието на катедралата е предварително преместено на сигурно място в очакване на по-добри времена.

След като Малта получава независимост от Великобритания през шестдесетте години на XX век,[3] тронът на малтийския епископ е поставен на мястото, някога предвидено за великите магистри и техните наследници британските губернатори.

Днес катедралата е място за провеждане също и на културни събития и концерти.[1] Сградата е сред популярните атракции за посетителите на Малта. Администрира се от Фондацията „Конкатедрала Свети Йоан“, създадена през 2001 година.[1][6]