Историята на района може да се проследи до 300 – 300 г. пр.н.е. Останките на град са намерени в горския участък Багхмата. По време на моголския период, моголските крале дават под наем горите на близкото население. Много престъпници се укриват в Сундарбан от настъпващите армии на Акбар Велики. Много от тях биват нападани от тигри.[1] Много от сградите, които са построени по това време, по-късно попадат в ръцете на португалски пирати, контрабандисти на сол и бандити през 17 век. Доказателства за тези факти могат да бъдат намерени в руините при Нетидхопани и други места, разпръснати сред Сундарбан.[2] Легалният статут на горите претърпява ред промени, включително признаването ѝ като първата мангрова гора в света под научно управление. Районът е картографиран за пръв път на персийски през 1764 г., след като Британската източноиндийска компания взема права на собственост от моголския император Аламгир II през 1757 г. Систематичното управление на горите започва през 1860-те години, след като е основан Горски отдел в провинция Бенгал в Британска Индия. Управлението е установено така, че да се извличат всякакви налични ресурси, но трудът е основно управляван от местните, тъй като британците нямат експертиза и опит в мангрови гори.[3] Първият горски отдел, имащ юрисдикция над Сундарбан, е основан през 1869 г. През 1875 г. голяма част от мангровите гори е обявена за резерват. Останалите части от гората са обявени за резерват на следващата година.

През 1911 г. Сундарбан е участък, който все още не е изследван напълно и на негова територия не е провеждано преброяване на населението. Опитите са повторна култивиране на района са неуспешни – това подгизнала джунгла, изобилстваща от тигри и други опасности.