Вратата на слънцето, известна още като Вратата на слънцето, е монолит, издълбан под формата на арка или портал на мястото на Тиахуанако от културата Тиуанаку, андска цивилизация на Боливия, която процъфтява около езерото Титикака в Андите в западна Южна Америка около 500-950 г. сл. н. е.

Тиуанаку се намира близо до езерото Титикака на около 12 549,2 фута (3 825,0 м) над морето ниво близо до Ла Пас, Боливия. Портата на Слънцето е приблизително 9,8 фута (3,0 м) висока и 13 фута (4,0 м) широка и е издълбана от едно парче камък. Теглото му се оценява на 10 тона. Когато е преоткрит от европейски изследователи в средата на 19-ти век, мегалитът лежи хоризонтално и има голяма пукнатина през него. В момента стои на мястото, където е намерено, въпреки че се смята, че това не е първоначалното му място, което остава несигурно.

Някои елементи от иконографията на Тиуанаку се разпространиха в Перу и части от Боливия. Въпреки че има различни съвременни интерпретации на мистериозните надписи, открити върху обекта, се смята, че дърворезбите, които украсяват портата, имат астрономическо и/или астрологично значение и може да са служили за календарна цел. Освен това учените са открили, че дизайнът под централната фигура е предназначен да представлява небесни цикли. Тъй като е по-късен паметник на мястото, на което се намира, Портата на Слънцето може също да представлява преход от лунна религия към слънчева религия въз основа на позиционирането му спрямо слънцето на запад.