Лас Медулас ( испанско произношение: [laz ˈmeðulas] ) е историческо място за добив на злато близо до град Понферада в комарката на Ел Биерцо (провинция Леон, Кастилия и Леон, Испания). Това беше най-важната златна мина, както и най-голямата открита златна мина в цялата Римска империя. Културният пейзаж на Лас Медулас е включен в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното наследство. Разширените въздушни проучвания, проведени през 2014 г. с помощта на LIDAR, потвърдиха широкия обхват на произведенията от римската епоха.

Невероятният пейзаж на Лас Медулас е резултат от руината монтиум (разрушаването на планините), римска минна техника, описана от Плиний Стари през 77 г. сл. Н. Е. Използваната техника е вид хидравлично копаене, което включва подкопаване на планина с големи количества вода. Водата се доставя чрез междубасейнов трансфер. Най-малко седем дълги акведукта са докоснали потоците в квартал La Cabrera (където валежите в планините са относително високи) на редица височини. Същите акведукти са били използвани за измиване на обширните наносни златни залежи.

Районът Hispania Tarraconensis е завладян през 25 г. пр. Н. Е. От император Август. Преди римското завоевание местните жители добивали злато от алувиални находища. Мащабното производство започва едва през втората половина на 1 век от н.е.