Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ (на немски: Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е сред най-известните готически катедрали.
През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е сред символите на средновековната църковна архитектура.
Нейното строителство трае от 1248 до 1437 г., както и на по-късен етап от 1842 до 1880 г. В периода от 1880 до 1884 г. тя, със своите 157 m, е най-високата сграда в света. Днес е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм). Централен храм е на римокатолическата Кьолнска архиепископска епархия.
Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи ...Пълен текст
Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ (на немски: Kölner Dom, официално Hohe Domkirche St. Peter und Maria) е сред най-известните готически катедрали.
През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят и е сред символите на средновековната църковна архитектура.
Нейното строителство трае от 1248 до 1437 г., както и на по-късен етап от 1842 до 1880 г. В периода от 1880 до 1884 г. тя, със своите 157 m, е най-високата сграда в света. Днес е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм). Централен храм е на римокатолическата Кьолнска архиепископска епархия.
Построена е на мястото на старата каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през Средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената римска империя. През 1164 г. кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано при Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 г., когато архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща за прочутите си реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, завършен през 1880 г.
Когато строителството на настоящата катедрала започва през 1248 г., мястото вече е било заето от няколко сгради, най-ранната от които може да е била хранилище за зърно, евентуално наследено от римски храм, построен от Меркурий Август. От 4 в. мястото е било заето от християнски сгради, сред които квадратна сграда, известна като „най-старата катедрала“ и поръчана от Матернус, първият християнски епископ на Кьолн. Открита е свободно стоящ баптистерий от 6 в., разположен в източния край на катедралата. Баптистерият е разрушен през 9 в., за да се издигне старата катедрала. Сега са останали само руините на баптистерия и осмоъгълният църковен купел (място за светена вода).
Втората църква, т. нар. „Стара катедрала“, е била завършена през 818 г. Била е опустошена от пожар на 30 април 1248 г., по време на разрушаване при подготовка за нова катедрала.
Средновековие
През 1164 г. архиепископът на Кьолн Реналд фон Дюсел получава мощите на тримата влъхви, които свещеният римски император Фредерик Барбароса взима от базиликата Свети Есторгио в Милано, Италия (части от мощите по-късно са върнати в Милано). Мощите имат огромно религиозно значение и привличат поклонници от всички краища на християнския свят. За тяхното съхранение се започва ново строителство, в модерния за времето готически стил, подобно на катедралата в Амиен, Франция.
С настъпването през 19 век на романтичния ентусиазъм към Средновековието и подтиквани от откриването на първоначалния план за фасадата, е решено, с подкрепата на протестантския пруски двор, катедралата да бъде завършена. Това е постигнато чрез усилие на зараждащото се гражданско общество и по-специално на Общността на катедралните архитекти, основана през 1842 г., която събира две трети от необходимите разходи, докато пруската държава предоставя останалата една трета. Държавата вижда в това начин за подобряване на отношенията си с големия брой католически поданици, които печели през 1815 г.
Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи, но като се използват по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Камбаните са монтирани през 1870 г.
Завършването на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие на 14 август 1880 г. – 632 години след като е започнато. На тържеството присъства и император Вилхелм I.
Катедралата, която е в непосредствена близост до централната железопътна гара, претърпява 14 удара от въздушни бомбардировки по време на Втората световна война. Въпреки това остава цяла на фона на иначе сринатия град. Големите 2 кули са били използвани в по-късните години на войната като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети, навлезли дълбоко в Германия, което може да е сред причините катедралата да не бъде разрушена.
Ремонтът на сградата е завършен през 1956 г. През 1944 г. в основата на северозападната кула е извършен авариен ремонт, като са използвани тухли с лошо качество, взети от близки руини, а тази част е оставена видима като спомен от войната. През 2005 г. е взето решение кулата да бъде възстановена в първоначалния ѝ вид.
Ремонти и поддръжка непрекъснато се извършват в някои част на сградата, която рядко е изцяло без скеле, тъй като атмосферните условия бавно разяждат камъните. Половината от разходите за ремонт и поддръжка все още се поемат от Общността на катедралните архитекти.
На 25 август 2007 г. катедралата получава нов стъклопис с големина 113 m² в южния трансепт. Стъклописът е дело на германския художник Герхард Рихтер и се състои от 11 500 идентични по размер парчета от цветно стъкло. След загубата на оригиналния прозорец през Втората световна война, на неговото място е бил поставен временно такъв от обикновено стъкло.
Изглед от птичи поглед.
Изглед от юг.
Екстериор на една от кулите.
Главният вход с декорация от 19 в.
Източна страна.
Централен кораб.
Интериорът в източния край на катедралата.
Органът, поставен през 1998 г. в чест на 750-годишнината на катедралата.
Коментар