Килиманджаро (на английски: Kilimanjaro; на суахили: Kilimanjaro) е планински масив в Североизточна Танзания, образуван от три изгаснали вулкана – Шира на запад с надморска височина 3962 m, Мауензи на изток с височина 5149 m и геоложки най-младият Кибо, разположен между тях, чийто най-висок връх Ухуру има височина 5895 m и е най-високата точка в Африка.

Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е известен и със своята ледникова шапка, която прогресивно намалява от началото на 20 век и е възможно да изчезне напълно през следващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с глобалното затопляне, така и с обезлесяването. Така въпреки важната роля на създадения през 1973 година национален парк Килиманджаро, горският пръстен около планината продължава да се стеснява. Районът на Килиманджаро е обитаван от скотовъдците масаи на север и запад, които използват планинските ливади като пасища за стадата си, и от земеделците чага на юг и изток, които обработват все по-обширни части от предпланините.

След изненадващото откриване на планината от Йоханес Ребман през 1848 година, Килиманджаро привлича вниманието на изследователи като Ханс Майер и Лудвиг Путшелер, които се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя водач Йоханас Киняла Лауво. През следващите години областта става предмет на съперничество между католически и протестантски мисионери, стремящи се към християнизиране на местното население. След десетилетия на германско, а след това и британско управление, се формира обществен елит на етническата група чага, който е в основата на националното движение, довело до създаването на независима Танганика през 1961 година.

От средата на 20 век Килиманджаро се превръща в емблематичен символ, изобразяван в множество произведения на изкуството и върху различни търговски продукти. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки голямото разнообразие на нейната флора и фауна.