Керамейк (на гръцки: Κεραμεικός) е квартал на Древна Атина, днес археологически обект – некропол, както и район на съвременна Атина. Наречен е така заради общността от грънчари, които са обитавали този регион по течението на река Еридан, където добивали глина за занаята си. От друга страна, в древността се считало, че носи името си от хероса Керамос, син на Дионис и Ариадна. Дългите стени на Атина, издигнати в V в. пр. Хр. от Темистокъл, разделят мястото на две части – „отсам“ и „оттатък“ Керамейк.

Стената е имала две врати – Дипилон и Свещената порта, от които са тръгвали два от най-важните пътища за процесии в Древна Атина – Панатенейския път, водещ до Акропола, и Свещеният път, стигащ до Елевзина.

Извън стените на града, покрай тези два пътя е бил разположен некрополът на полиса, който е бил използван непрекъснато от ΙΧ в. пр. Хр. до късния Римски период.

Гръцкото археологическо дружество започва разкопки на местността през 1870 г. под ръководството на Стефанос Куманудис, които продължават повече от десетилетие със съдействието на германските археолози А. Брукнер и Ф. Ноак. През 1913 г. гръцкото правителство поверява археологическите проучвания на Германския археологически институт, който и до днес продължава да работи на обекта.