Казабланка (на испански: Касабланка, „бяла къща“; на арабски: الدار البيضاء, ад-Дāр ал-Бейда; на марокански арабски: Дар Бейда; на берберски: Тадарт Тасхемлалт) е град-мегаполис в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Административен център на регион Казабланка – Сетат. Един от най-модерните градове на Мароко, делови център на страната. Най-големият град в Мароко.
Областта, в която днес е разположен град Казабланка, е населена от 7 век от берберски племена. По-късно с арабското нашествие се образува малко независимо кралство, наречено Анфа, просъществувало до 1068 г., когато е покорено от Алморавидите. През 14 век, под властта на Маринидите, Анфа се налага като важно пристанище.
През ранния 15 век градът отново се обособява като независимо държавно образувание и дава укритие в пристанището си на много пирати. Това води до опустошаването му през 1468 г. от португалци. Пак те, през 1515 г., го възстановяват от развалините и го наричат Каза Бранка (на португалски Casa Branca). Напускат го след голямо земетресение, което през 1755 г. унищожава по-голямата част от постройките.
Казабланка е възстановена от султан Сиди Мохамед III (1756 – 1790). Градът остава с 2 имена със значение „бяла къща“ – Дар ел-Бейда и Казабланка.
През Вторта световна война тук е проведена историческата Конференция в Казабланка. В тези години градът е и легендарният фокус на световния шпионаж, блестящо претворен в култовия филм „Казабланка“ от Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман. От него се поражда традицията влюбени от цял свят да идват за да се целуват тук пред океанския прибой, на който е посветена песента „Целувката е целувка в Казабланка“ на Джесика Джей, оригиналът на Бърти Хайгинс, световният хит на Алабина (Los Niños de Sara и Ищар) – „Казабланка“ и т.н
Коментар