Водопадът Каламбо на река Каламбо е еднокапков водопад от 772 фута (235 м) на границата между Замбия и регион Руква, Танзания в югоизточния край на езерото Танганайка. Водопадите са едни от най-високите непрекъснати водопади в Африка (след водопада Тугела в Южна Африка, водопада Джин Бахир в Етиопия и други). Надолу по течението на водопада е дефилето Каламбо, което има ширина от около 1 км и дълбочина до 300 м, което продължава около 5 км, преди да се отвори в рифтовата долина на езерото Танганайка. Водопадът Каламбо е най-високият водопад в Танзания и Замбия. Експедицията, която картографира водопада и района около него, е през 1928 г. и е ръководена от Инид Гордън-Галиен. Първоначално се предполагаше, че височината на паданията надвишава 300 m, но измерванията през 20-те години на миналия век дадоха по-скромен резултат, над 200 m. По-късни измервания, през 1956 г., дават резултат от 221 m. След това бяха направени още няколко измервания, всяко с малко по-различни резултати. Ширината на водопада е 3,6–18 m.

Водопадът Каламбо също се счита за един от най-важните археологически обекти в Африка, с обитаване, обхващащо повече от 250 000 години.