Национален парк Glacier е американски национален парк, разположен в северозападната част на Монтана, на границата между Канада и САЩ, в непосредствена близост до канадските провинции Алберта и Британска Колумбия. Паркът обхваща над 1 милион акра (4000 км ² ) и включва части от две планински вериги (подзони на Скалистите планини), над 130 именувани езера, над 1000 различни вида растения и стотици видове животни. Тази огромна девствена екосистема е в центъра на онова, което се нарича „короната на континенталната екосистема“, регион със защитена земя, обхващащ 16 000 квадратни мили (41 000 км ² ).

Регионът, който се превърна в Национален парк Glacier, беше населен за първи път от индианците. След пристигането на европейските изследователи, той беше доминиран от Blackfeet в източната част и Flathead в западните райони. Под натиск Черните крака отстъпват планинските части на договорните си земи през 1895 г. на федералното правителство; по-късно става част от парка. Скоро след създаването на парка на 11 май 1910 г. от Голямата северна железница са построени редица хотели и хижи. Тези исторически хотели и хижи са изброени като Национални исторически забележителности и общо 350 места са в Националния регистър на историческите места. До 1932 г. работата е завършена по пътя Going-to-the-Sun, по-късно определен като Национална историческа забележителност на строителното строителство, който осигурява по-голяма достъпност за автомобили в сърцето на парка.

Планините на Национален парк Ледник започнаха да се формират преди 170 милиона години, когато древните скали бяха изтласкани на изток нагоре и над много по-млади скални слоеве. Известни като Пренасипването на Луис, тези седиментни скали се считат за едни от най-добрите примери за вкаменелости от ранния живот на Земята. Настоящите форми на планинските вериги Луис и Ливингстън и разположението и размерите на езерата показват издайническите доказателства за масивно ледниково действие, което издълбава U-образни долини и оставя зад себе си морени, които задържат вода, създавайки езера. От приблизително 150 ледника, съществували в парка в средата на 19 век през късната малка ледена епоха, до 2010 г. са останали само 25 активни ледника. Учените, изучаващи ледниците в парка, са изчислили, че всички активни ледници могат да изчезнат до 2030 г., ако настоящите климатични модели продължават.

Национален парк Glacier има почти всички оригинални местни растителни и животински видове. В парка обитават големи бозайници като мечки гризли, лосове и планински кози, както и редки или застрашени видове като росомахи и канадски рис. Документирани са стотици видове птици, повече от дузина видове риби и няколко вида влечуги и земноводни. Паркът има множество екосистеми, вариращи от прерия до тундра. В югозападната част на парка растат най-източните гори на западния червеночер и бучиниш. В парка често се срещат горски пожари. Всяка година от съществуването на парка е имало пожар, с изключение на 1964. През 1936 г. са възникнали 64 пожара, най-много регистрирани. През 2003 г. шест пожара изгориха около 136 000 акра (550 км ² ), което представлява повече от 13% от парка.

Националният парк Glacier граничи с националния парк Waterton Lakes в Канада - двата парка са известни като Международния парк за мир Waterton-Glacier и са определени за първия международен парк на мира през 1932 г. И двата парка са определени от ООН като биосферни резервати през 1976 г. , а през 1995 г. като обекти на световното наследство. През април 2017 г. съвместният парк получи временно наименование Gold Tier като Международен парк за тъмно небе чрез Waterton-Glacier чрез Международната асоциация за тъмно небе, първият трансграничен парк за тъмно небе.