Empire State Building

( Емпайър Стейт Билдинг )

„Емпайър Стейт Билдинг“ (на английски: Empire State Building) е 102-етажен небостъргач в стил ар деко в квартала Мидтаун Манхатън в Ню Йорк, Съединените щати.

Проектирана от архитекта Уилям Ламб и завършена през 1931 година, сградата е с височина на покрива 380 m и обща височина 443,2 m, включваща нейната антена. Нейното наименование идва от „Емпайър Стейт“ („Имперски щат“), прозвище на щата Ню Йорк. В продължение на десетилетия след построяването си е най-високата сграда в света. Към 2017 година сградата е 5-ият по височина завършен небостъргач в Съединените щати и 28-ият в света, както и 6-ата по височина свободно стояща конструкция в Америка.

Мястото на „Емпайър Стейт Билдинг“, от западната страна на Пето авеню, между Тридесет и трета и Тридесет и четвърта улица, в началото на XVIII век е част от ферма. В края на 20-те години на XIX век тя става собственост на видния предприемач Джон Джейкъб Астор, чиито наследници построяват ...Пълен текст

„Емпайър Стейт Билдинг“ (на английски: Empire State Building) е 102-етажен небостъргач в стил ар деко в квартала Мидтаун Манхатън в Ню Йорк, Съединените щати.

Проектирана от архитекта Уилям Ламб и завършена през 1931 година, сградата е с височина на покрива 380 m и обща височина 443,2 m, включваща нейната антена. Нейното наименование идва от „Емпайър Стейт“ („Имперски щат“), прозвище на щата Ню Йорк. В продължение на десетилетия след построяването си е най-високата сграда в света. Към 2017 година сградата е 5-ият по височина завършен небостъргач в Съединените щати и 28-ият в света, както и 6-ата по височина свободно стояща конструкция в Америка.

Мястото на „Емпайър Стейт Билдинг“, от западната страна на Пето авеню, между Тридесет и трета и Тридесет и четвърта улица, в началото на XVIII век е част от ферма. В края на 20-те години на XIX век тя става собственост на видния предприемач Джон Джейкъб Астор, чиито наследници построяват на мястото през 90-те години първия хотел „Уолдорф-Астория“. През 20-те години на XX век семейство Астор продават остарелия хотел и теренът става собственост на „Емпайър Стейт“, предприятие, в което участват и бизнесменът Джон Джейкъб Раскоб и бившият губернатор на Ню Йорк Ал Смит. Първоначалните планове за „Емпайър Стейт Билдинг“ са за 50-етажна офисна сграда, но в окончателния проект се стига до 86 етажа, 380 m височина и мачта за дирижабли на върха. По този начин тя би била най-високата сграда в света, изпреварвайки „Крайслер Билдинг“ и „40 Уол Стрийт“, два други небостъргача, строящи се по същото време в Манхатън.

„Емпайър Стейт Билдинг“ е съществен елемент от силуета на Ню Йорк и е смятана за един от най-известните символи на града. На 86-ия етаж на сградата е разположена обществено достъпна наблюдателна площадка, от която се открива впечатляващ панорамен изглед към Ню Йорк. Най-високата част се осветява по специален начин по определени поводи, като Денят на независимостта или Нюйоркският маратон.

Една от най-известните появи на сградата е във филма „Кинг Конг“ от 1933 година, в който гигантска горила се изкачва по нея, опитвайки се да избяга от своите преследвачи. През следващите десетилетия „Емпайър Стейт Билдинг“ е показвана в множество кинофилми и телевизионни сериали с действие, развиващо се в Ню Йорк, като „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“, „Сексът и градът“ или „Клюкарката“.

История Предистория
 
Хотелите Уолдорф и Астория, около 1915 г.

Оригиналните собственици на ферма в района са Мери и Джон Мъри[1][2] Най-ранният регистриран съществен акт е по време на Американската война за независимост, когато войските на генерал Джордж Вашингтон се оттеглят от британците след битката при Кип.[2] През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана между днешните Медисън авеню, 36-а улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата.[2] През 1826 г. Джон Джейкъб Астор, първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500.[3][4] Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.

През 1893 година неговият внук Уилям Уолдорф Астор построява на мястото на сегашната Емпайър Стейт Билдинг първия хотел Уолдорф, а на 1 ноември 1897 г., негов братовчед, Джон Джейкъб Астор IV, отваря в близост хотел Астория на 16 етажа. Комбинираният хотел разполага с 1300 стаи, което го прави най-големият хотел в света по това време.[5] През 1920-те обаче елегантният живот на Ню Йорк се изнася далеч на север от 34-та улица и хотелът запада. През 1928 година семейство Астор го продава на Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън за 14 – 16 милиона и решава да построи друг хотел много по на север. Старият хотел е затворен на 3 май 1929 г.[6]

Планиране и проектиране
 
Разположение на сградата в Манхатън

Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън първоначално възнамерява да построи 25-етажна офис сграда на мястото на Уолдорф-Астория. Председателят на компанията Флойд де Л. Браун плаща 100 000 долара от необходимата сума от 1 милион долара, за да започне строителството, като обещава, че разликата ще бъде платена по-късно. Браун взима назаем 900 000 долара от банка, но просрочва заема.[7] Планът преминава през петнадесет версии, преди настоящият план да бъде одобрен.

След това земята е препродадена на корпорацията Емпайър Стейт, представляваща група от богати инвеститори, включващи Луис Кауфман, Елис Ърл, Джон Раскоб, Колман дьо Пон и Пиер дьо Пон. Основен участник в нея е Джон Джейкъб Раскоб, заемал преди това ръководни постове в Дюпон и Дженеръл Мотърс и една от водещите фигури в националната организация на Демократическата партия. Алфред Смит, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на САЩ, чиято кампания през 1928 г. е ръководена от Раскоб, е назначен за ръководител на компанията.[7] Групата купува и земя наблизо, така че разполагат с 2 декара (1 хектар), необходими за базата на кулата, като комбинираният парцел е с дължина 130 m и дължина 61 m. Консорциумът е обявен пред обществеността през август 1929 г.

Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро Шрейв, Ламб и Хармън, сключен е договор за създаване на дизайна на сградата. Водещият архитект на проекта Уилям Ламб описва изискванията на инвеститора така: „Заданието съдържаше няколко реда: фиксиран бюджет, не повече от 8,50 m между прозорците и коридорите и колкото може повече етажи. Фасада от варовик и дата на завършване на работите 1 май 1931 г., което означаваше година и половина от началото на проектирането.“[8] Ламб изработва чертежите на сградата само за две седмици, вдъхновен от Рейнълдс Билдинг в Уинстън-Сейлъм, Северна Каролина, също проект на „Шрейв, Ламб и Хармън“, и от Карю Тауър в Синсинати на архитекта Уолтър Алшлагер. Кулата е проектирана от горе надолу,[9] давайки ѝ „форма на молив“.[10]

Първоначалният план на сградата е от 50 етажа, но по-късно се увеличава на 60 и след това на 80 етажа. Докато плановете се финализират, започва интензивна надпревара в Ню Йорк за титлата „най-високата сграда в света“. „Уол Стрийт“ 40 (тогава сградата на банката Манхатън) и Крайслер Билдинг в Манхатън си съперничат за това отличие и вече са в процес на изграждане, когато започва работата по Емпайър Стейт Билдинг. „Надпревара в небето“, както го наричат популярни медии по онова време, е индикация на оптимизма на страната през 1920-те години, подхранван от бума на строителството в големите градове. Плановете на „Уол Стрийт“ 40 са ревизирани през април 1929 г. от 260 m на 282 m, което го прави най-високата сграда в света. През октомври 1929 г. сградата на Крайслер добавя своя стоманен връх от 185 m към покрива си, като го поставя на височина от 319 m и значително надминава височината на „Уол Стрийт“ 40. Уолтър Крайслер осъзнава, че височината на кулата ще надхвърли височината на сградата на Емпайър Стейт Билдинг, като инструктира своя архитект Уилям Ван Ален да промени оригиналния покрив от закачен романски купол до тясна стоманена кула. Раскоб, който желае Емпайър Стейт Билдинг да е най-високият в света, преглежда плановете и добавя пет етажа, както и кула. На 18 ноември 1929 г. Смит придобива ново място, добавяйки 75 фута (23 m) към ширината на обекта на предложената офис сграда. Два дни по-късно той обявява актуализираните планове за небостъргача, които включват наблюдателна площадка на покрива на 86-ия етаж на височина 320 m.

Изградената сграда ще бъде само с 1,2 m по-висока от сградата на Крайслер и Раскоб се страхува, че Крайслер може да се опита да прибегне към хитрост да добави към височината, и затова плановете са преработени за последен път през декември 1929 г. с 16-етажна, 62-метрова корона и 68 m площадка за дирижабъл. Височината на покрива достига 380 m, което прави Емпайър Стейт Билдинг най-високата сграда в света, дори без да се счита антената.[11]

Строителство
 
Монтаж на стоманената конструкция на „Емпайър Стейт Билдинг“. На заден план се вижда завършената малко по-рано „Крайслер Билдинг“

Разрушаването на стария Уолдорф-Астория хотел започва на 1 октомври 1929 г. Премахването на сградата е труден процес, тъй като хотелът е построен с по-твърд материал, отколкото предишните сгради. Освен това старият хотелски гранит, дървесни чипове и метали като олово, мед и цинк не са търсени, което довежда до проблеми с изхвърлянето им. По-голямата част от дървесината е сложена на куп на 30-а улица или изгорена другаде. Голяма част от другите материали от стария хотел, включително гранит и бронз, са изхвърлени в Атлантическия океан близо до Санди Хук, Ню Джърси.[12]

На 24 октомври Нюйоркската фондова борса претърпява внезапна финансова катастрофа, която бележи началото на десетилетието на Голямата депресия. Въпреки икономическия спад, Раскоб отказва да прекрати проекта поради постигнатия дотогава напредък. Нито той, нито Смит, който няма инвестиции в акции, страдат финансово при катастрофата. По-голямата част от инвеститорите обаче са засегнати и в резултат на това през декември 1929 г. Емпайър Стейт Корпорейшън получава заем от 27,5 милиона долара от Metropolitan Life Insurance Company, така че строителството да започне. Катастрофата на фондовия пазар довежда до липса на търсене на нови офис площи, но анулирането на проекта би довело до по-големи загуби за инвеститорите.

Изкопните работи за строежа на „Емпайър Стейт Билдинг“ започват на 22 януари 1930 г., а изпълнението на първите конструкции – на 17 март. Броят на хората, работещи едновременно на строежа, достига до 3500 души,[8] като много от тях са европейски имигранти и индианци мохок. Те работят на две смени от по 12 часа. От времето на строителството са останали множество впечатляващи снимки на монтажниците, сглобяващи елементи на стоманената конструкция на стотици метри височина, често без никаква предпазна екипировка. По официални данни на обекта загиват петима работници, въпреки че Ню Йорк Дейли Нюз съобщава за 14 смъртни случая, а заглавие в социалистическото списание „Ню масис“ разпространява неоснователни слухове за 42 смъртни случая. Нито един от тези случаи не е по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност.[13] Зидарските работи започват през юни и за завършени на 13 ноември 1930 г. Средната скорост на строителството е четири и половина етажа седмично.

На 17 септември 1930 година ръководителят на проекта Алфред Смит поставя символичния основен камък на сградата със сребърна плоча пред публика от 5 хиляди души. Сградата е официално открита на 1 май 1931 година на специална церемония, като осветлението е запалено лично от президента на Съединените щати Хърбърт Хувър чрез натискане на бутон в столицата Вашингтон.[14]

 
Инсталиране на кабели в „Емпайър Стейт Билдинг“, работникът е без обезопасителна екипировка

Строителството продължава една година и четиридесет и пет дни, или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена преди крайния срок. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40 948 900 долара, но дефлацията, предизвикана от Голямата депресия, намалява номиналната му стойност до 24 718 000 долара. Първата стоманена конструкция е инсталирана на 1 април 1930 г. Оттам строителството продължава с бързи темпове. По време на един период от 10 работни дни, строителите издигат четиринадесет етажа. Това става възможно благодарение на точното съгласуване на планирането на сградата, както и на масовото производство на обикновени материали, като например прозорци и надсводни материали. Мащабът на проекта е масивен, с камиони, превозващи 16 000 плочки, 5000 торби цимент, 450 m³ пясък и 300 торби вар, пристигащи на строителната площадка всеки ден. Фасадата също използва разнообразие от материали, най-вече индиански варовик, но също и шведски черен гранит, теракота и тухла.

До 20 юни стоманената конструкция на небостъргача се издига до 26-ия етаж, а до 27 юли половината стоманена конструкция е завършена. Стремежът е да се строи един етаж на ден, за да се ускори строителството, цел, която почти достигат със скорост 4½ етажа на седмица. Преди това най-бързият темп на строителство на сграда с подобна височина е 3½ етажа на седмица. Докато строителството напредва, крайните проекти за етажите се проектират откъм земята (за разлика от общия дизайн, който е бил от покрива надолу). Някои от тези нива все още не са окончателно одобрени, като няколко поръчки са направени в рамките на един час от финализирането на плана. На 10 септември, когато стоманената конструкция е завършена, Смит полага крайъгълния камък на сградата по време на церемония, на която присъстват хиляди. Камъкът съдържа кутия със съвременни артефакти, включително Ню Йорк Таймс от предния ден, американска валута, съдържаща всички деноминации на банкноти и монети, изсечени през 1930 г., история на обекта и сградата и фотографии на хората, занимаващи се със строителство. Стоманената конструкция е завършена при 319 m на 19 септември, дванадесет дни по-рано от срока и 23 седмици след началото на строителството. Работниците издигат знаме на върха на 86-ия етаж, за да отпразнуват този етап.

След това започва работата по интериора на сградата и короната. В допълнение към ограниченията във времето строителите имат и пространствени ограничения, защото строителните материали трябва да бъдат доставени бързо, а камионите трябва да пренесат тези материали, без да предизвикват задръствания. Проблемът е решен чрез създаването на временна алея за камиони между 33-та и 34-та улици, а след това и съхраняването на материалите в първия етаж и мазетата на сградата. Бетонобъркачки, тухлени бункери и каменни подемници в сградата гарантират, че материалите ще могат да се изкачват бързо, без да застрашават или затрудняват обществеността. В един момент над 200 камиона правят доставки на материали на строителната площадка всеки ден. Емпайър Стейт Билдинг е завършен на 11 април 1931 г., дванадесет дни по-рано и 410 дни след началото на строителството.

Луис Хин прави много снимки на строежа, документирайки не само самата работа, но и вниква в ежедневието на работниците през тази епоха. Изображенията се използват широко от медиите, за да публикуват ежедневни съобщения в пресата. По-късно ги организира в собствена колекция.[15]

Откриване и първи години

Емпайър Стейт Билдинг официално е открит на 1 май 1931 г., четиридесет и пет дни преди предвидената дата, от президента на САЩ Хърбърт Хувър, който включва светлините на сградата с натискане на церемониален бутон от Вашингтон.[16] Повече от 350 гости присъстват на церемонията по откриването и последвалия я обяд на 86-ия етаж, включително Джими Уокър, губернаторът Франклин Делано Рузвелт и Ал Смит. Данни от този ден сочат, че гледката е затъмнена от мъгла и други забележителности като Статуята на свободата се губят в мъглата. Сградата официално се открива на следващия ден.

 
Центърът на Манхатън с Емпайър Стейт Билдинг, 1932 г.

Според „Ню Йорк Таймс“ строители и специалисти в областта на недвижимите имоти прогнозират, че Емпайър Стейт Билдинг с височина от 1250 фута ще бъде най-високата сграда в света в продължение на много години, като по този начин се прекратява великата надпревара в строенето на небостъргачи в Ню Йорк. По това време повечето инженери са съгласни, че е трудно да се построи сграда, по-висока от 370 m. Технически се смята, че е възможно да се построи кула с височина до 610 m, но ще се окаже неикономично, особено по време на Голямата депресия. Като най-високата сграда в света по това време и първата, която надхвърля 100 етажа, тя се превръща в икона на града и в крайна сметка на цялата нация.

Откриването на Емпайър Стейт Билдинг съвпада с Голямата депресия в Съединените щати и в резултат голяма част от офис пространството му е свободно по време на откриването. През първата година само 23% от наличното пространство е наето, в сравнение с началото на 20-те години на 20 век, когато средната сграда има заетост от 52% при откриването и 90% в рамките на пет години.

Джак Брод, един от най-дългосрочните наематели в сградата,[17][18] съосновава Емпайър Даймънд Корпорейшън с баща си в сградата в средата на 1931 г. и наема пространство в нея до смъртта си през 2008 г.[19] Brod recalled that there were only about 20 tenants at the time of opening, including him,[18] Брод си спомня, че по време на откриването има само около 20 наематели, включително самия него и че Ал Смит е единственият реален наемател в пространството над офисите си на седмия етаж. Като цяло, в началото на 30-те години на миналия век, рядко се случва да се наемат повече от един офис в сградата, въпреки агресивните маркетингови усилия на Смит и Раскоб във вестниците и до всеки, когото познават. Светлините на сградата остават включени непрекъснато, дори и в незаетите офиси, за да създадат впечатление на заетост. Това се изостря от конкуренцията на Рокфелер Сентър, както и от сградите на 42-ра улица, което довежда до излишък на офис пространство при този бавен пазар.

Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души през 1931 г. плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до площадките за наблюдение. През първата година от дейността си площадката за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. площадката за наблюдение е претъпквана ежедневно, храна и напитки са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител.[20] През 1931 г. NBC наема помещение на 85-ия етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-вия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-вия етаж.

Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на дирижабли. Раскоб и Смит предлагат на 86-ия етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-и етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-ия до 101-вия етаж, по-късно преименуван на 102-ри етаж. Предишният 102-ри етаж, сега 103-ти етаж, вече е балкон, до който обществеността няма достъп.[21] След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла. Идеята обаче се оказва непрактична и опасна поради мощните течения, причинени от самата сграда, вятърните течения и кулите на близките небостъргачи. Освен това, дори ако дирижабълът успее да преодолее всички тези препятствия, неговият екипаж трябва да изхвърли някакъв баласт, като пусне вода по улиците по-долу, за да поддържа стабилност[22] и след това да върже носа на въздухоплавателния съд без линии за закрепване. На 15 септември 1931 г. е първият и единствен случай на дирижабъл, използващ мачтата на сградата, малък търговски дирижабъл на Военновъздушните сили на Съединените щати, който кръжи 25 пъти при вятър със скорост 45 мили в час.[23] След това въздушният кораб се опитва да се прикрепи към мачтата, но баластът се разлива и въздушният кораб се разтърсва от непредсказуеми въртения.[24][25] Близостта до катастрофа кара собствениците да изоставят тази идея.

Загуба на титлата „Най-високата сграда“
 
Кулите близнаци, 2000 г.

През 1961 г., същата година, в която Хелмсли, Виен и Малкин закупуват сградата, пристанищните власти в Ню Йорк и Ню Джърси официално подкрепят плановете за нов Световен търговски център в Долен Манхатън. Планът първоначално включва 66-етажни кули близнаци с отворени пространства без колони. Собствениците и спекулантите в областта на недвижимите имоти се притесняват, че офисите на 710 000 ще доведат до натрупване на офиси на наемане в Манхатън, както и че ще отнемат печалбите на Емпайър Стейт Билдинг. Ревизията на плана на новия Световен търговски център довежда кулите близнаци до 420 m или 110 етажа, по-високи от Емпайър Стейт Билдинг. Противниците на новия проект включват известният предприемач в областта на недвижимите имоти Робърт Тишман, както и Комитета за разумен световен търговски център на Виен. В отговор на опозицията на Виен, изпълнителният директор на пристанищната администрация Остин Дж. Тобин заявява, че Виен се противопоставя на проекта, защото ще засенчи Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда в света.

Строежът на кулите близнаци на Световния търговски център започва през 1966 г.[26] Следващата година кулата Останкино става най-високата свободностояща структура в света. През 1970 г. все още в процес на изграждане, Северната кула на Световния търговски център надминава по височина Емпайър Стейт Билдинг.[27][28] През декември 1975 г. площадка за наблюдение е открита на 110-ия етаж на кулите близнаци, значително по-високо от наблюдателницата на 86-ия етаж на Емпайър Стейт Билдинг,[29] който започва да губи приходи през този период, особено след като редица радиостанции се преместват в Световния търговски център през 1971 г.

До 1980 г. има близо два милиона посетители годишно, въпреки че служител на сградата преди това е оценил между 1,5 милиона и 1,75 милиона посетители.[30] Сградата получава свой собствен пощенски код през май 1980 г., част от 63 нови пощенски кода в Манхатън. По това време наемателите на кулата получават общо 35 000 писма на ден.[31] Емпайър Стейт Билдинг отпразнува своята 50-годишнина на 1 май 1981 г. с много популярно, но зле прието лазерно светлинно шоу.[32][33] Сградата придобива статут на Национална историческа забележителност през 1986 г.

От началото до средата на 90-те години на 20 век сградата претърпява серия от подобрения на стойност 55 милиона щатски долара, като замяна на алармени системи, асансьори, прозорци и климатици, наблюдателницата става достъпна за посетители с увреждания и фасадата бива обновена. Земята е закупена съвместно от Доналд Тръмп и Хидеки Йокой през 1994 г. След като си осигурява половината собственост върху земята, Тръмп разработва планове да вземе собствеността върху самата сграда, за да може да я ремонтира, въпреки че Хелмсли и Малкин вече са започнали реконструкция. Тръмп възнамерява да принуди Хелмсли, Виен и Малкин да бъдат изгонени за нарушаване на условията на лизинговия договор, но му е отказано. Компаниите на Хелмсли се противопоставят на Тръмп. Това поражда редица съдебни дела и обвинения, които продължават няколко години, отчасти от желанието на Тръмп да получи основния лизинг на сградата. След смъртта на Хари Хелмсли през 1997 г., Малкин съди вдовицата на Хелмсли, Леона Хелмсли, за собствеността върху сградата.

След 9/11
 
Гледка откъм Ийст Ривър, Бруклин

С разрушаването на Световния търговски център в атентатите от 11 септември 2001 г., Емпайър Стейт Билдинг отново се превръща в най-високата сграда в Ню Йорк, но едва втората по височина сграда в Америка след Уилис Тауър в Чикаго.[34] В резултат на атаките предаванията от почти всички търговски и FM радио станции отново са излъчвани от Емпайър Стейт Билдинг. Атаките също така довеждат до мерки за увеличаване на сигурността, дължащо се на непрекъснати терористични заплахи срещу забележителностите на Ню Йорк.

През 2002 г. Тръмп и Иокой продават земята на Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън, сега начело с Малкин за $57,5 милиона.[35][36] Това действие свързва името на сградата с лизинга за първи път от половин век насам. Въпреки продължаващата заплаха от атаки, Емпайър Стейт Билдинг остава популярен с 3,5 милиона посетители през 2004 г. в сравнение с около 2,8 милиона през 2003 г.

Оставащият дял на Леона Хелмсли в сградата е закупен от Питър Малкин през 2006 г. През 2008 г. сградата е „открадната“ от „Ню Йорк Дейли Нюз“, за да покаже колко лесно е прехвърлянето на собственост върху имот, защото чиновниците не са длъжни да проверяват информацията, и как фалшиви документи могат да се използват за получаване на големи ипотеки и след това физическите лица да изчезнат с парите. В документацията фигурират имената на Фей Рей, звездата от филма „Кинг Конг“, и Уили Сътън, известен престъпник и грабител на банки в Ню Йорк. Вестникът след това връща собствеността обратно на законните собственици, Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън.[37]

Обществените площи на сградата са обновени през 2009 г. за $550 милиона. Сградата получава нова климатизация, хидроизолация, реновирана платформа за наблюдение и лоби, както и преместен магазин за подаръци на 80-ия етаж. Това включва $120 милиона инвестирани в енергийно ефективни подобрения.[38] Новият Световен търговски център надминава Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда, когато е официално открит през 2014 г.[10]

От 2014 г. сградата е собственост на Емпайър Стейт Риълти Тръст с Антъни Малкин като председател, главен изпълнителен директор и президент. Данните за доходите са оскъдни, но е известно, че за 2011 г. те са значително повече от туризъм, отколкото от даването под наем на офиси. През август 2016 г. Qatar Investment Authority (QIA) получава 10% дял в Емпайър Стейт Билдинг чрез инвестиции за $622 милиона в Емпайър Стейт Риълти Тръст. Други чуждестранни субекти, които имат дял в Емпайър Стейт Билдинг, включват инвеститори от Норвегия, Япония и Австралия.[39] ²

McCarthy, James Remington, Rutherford, John. Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria. Harper, 1931. ↑ а б в TOWER SITE PART OF $2,400 FARM; 20-Acre Tract in 1799 Was the Scene of Fights With British-- Sold for $10 000 in 1805.. // The New York Times. 2 май 1931. Посетен на 23 октомври 2017. (на английски) Craven, Wayne (2009). Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5. Lewis, N.P.. The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning. John Wiley & Sons, Incorporated, 1916. с. 400. Посетен на 21 октомври 2017. The American Architect and Building News Company. American Architect and Architecture. Public domain. Т. 59 – 62. Boston, Massachusetts, The American Architect and Building News Company, 1898. с. 3. Hotel history. // Waldorfnewyork.com. Посетен на 30 май 2014. Архив на оригинала от 2013-11-27 в Wayback Machine. ↑ а б Willis, Carol, Friedman, Donald. Building the Empire State. New York, W.W. Norton, 1998. ISBN 978-0-393-73030-2. ↑ а б Jones, Will. New York. Paris, Maxi-Livres, 2004. ISBN 2743451378. (на френски) Willis, Carol. Form Follows Finance: Skyscrapers and Skylines in New York and Chicago. Princeton Architectural Press, 1995. ISBN 978-1-56898-044-7. Посетен на 23 октомври 2017. ↑ а б Tauranac, John. The Empire State Building: The Making of a Landmark. New York, Scribner, 2014. ISBN 978-0-684-19678-7. Bascomb, Neal. Higher: A Historic Race to the Sky and the Making of a City. Broadway Books, 2004. ISBN 978-0-7679-1268-6. Douglas, George H.. Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America. McFarland, 2004. ISBN 978-0-7864-2030-8. с. 107 – 116. Посетен на 21 октомври 2017. Rosenberg, Jennifer. Empire State Building Trivia and Cool Facts. // About.com, 2010. Посетен на 23 декември 2010. (на английски) Legrand, Jacques. Chronique de l’Amérique. Paris, Larousse, 1989. ISBN 2035032679. p. 651. (на френски) Young, William H.; Young, Nancy K. (2007). The Great Depression in America: A Cultural Encyclopedia. Greenwood Press. pp. 144 – 145. ISBN 978-0-313-33522-8. „EMPIRE STATE TOWER, TALLEST IN WORLD, IS OPENED BY HOOVER; THE HIGHEST STRUCTURE RAISED BY THE HAND OF MAN“. The New York Times. 2 май 1931. ISSN 0362 – 4331. Winters, Patricia. To Oldest Tenant, Empire State A Jewel. // New York Daily News. 17 юли 1994. Посетен на 31 октомври 2017. ↑ а б Ramirez, Anthony. NEIGHBORHOOD REPORT: MIDTOWN;A Fixture at the Empire State. // The New York Times. 30 юни 1996. Посетен на 31 октомври 2017. Martin, Douglas. Jack Brod, Early Tenant of Skyscraper, Dies at 98. // The New York Times. 13 януари 2008. Посетен на 31 октомври 2017. British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor. // The New York Times. 9 септември 1944. Посетен на 24 октомври 2017. (на английски) Hearst Magazines. Популярна механика. Hearst Magazines. с. 812. Reingold, Lester A.. Airships and the Empire State Building—Fact and Fiction. // Air and Space Smithsonian. July 2000. Throng Strains Necks as Blimp Tries to Kiss Empire State Mast. // Brooklyn Daily Eagle. 15 септември 1931. с. 3. Посетен на 26 октомври 2017. Blimp Moored to Tower of Empire State Building. // Daily Sentinel. Rome, New York, Associated Press, 15 септември 1931. с. 1. Посетен на 23 октомври 2017. MOORS TO EMPIRE STATE.; Small Dirigible Makes Brief Contact While Traffic Is Jammed Below. // The New York Times. 16 септември 1931. Посетен на 24 октомври 2017. Jackhammers Bite Pavement to Start Trade Center Job. // The New York Times. 6 август 1966. Посетен на 26 октомври 2017. World Trade Center Becomes World's Highest Building By 4 Feet. // The New York Times. 20 октомври 1970. Посетен на 26 октомври 2017. Trade Center 'Topped Out' With Steel Column 1,370 Feet Above Street. // The New York Times. 24 декември 1970. Посетен на 26 октомври 2017. Bartlett, Kay. Empire State Building Challenged. // Utica Observer. Utica, New York, Associated Press, 14 март 1976. с. 9E. Посетен на 23 октомври 2017. Mouat, Lucia. No Longer The Tallest, 'Most Famous' Building In World. // Olean Times-Herald. Monitor News Service, 28 ноември 1979. с. 14. Посетен на 29 октомври 2017. Manhattan Adding 63 ZIP Codes; Empire State Gets Own Code. // The New York Times. 1 май 1980. Посетен на 31 октомври 2017. (на английски) Phelps, Timothy M.. LIGHT SHOW MORE LIKE A FLICKER. // The New York Times. 1 май 1981. Посетен на 29 октомври 2017. Empire State celebrates 50th year. // Auburn Citizen-Advertiser. United Press International, 30 април 1981. с. 1. Посетен на 29 октомври 2017. It’s official: 1 World Trade Center is now New York's tallest skyscraper Bagli, Charles V.. Partnership in Deal for Empire State Building. // The New York Times. 19 март 2002. Посетен на 21 септември 2017. (на английски) Bagli, Charles V.. Empire State Building Has a Tangled History. // The New York Times. 28 април 2013. Посетен на 21 септември 2017. It took 90 minutes to 'steal' the Empire State Building. // NY Daily News, 2 декември 2008. Посетен на 16 юни 2017. Empire State Building Achieves LEED Gold. // U.S. Green Building Council, 13 септември 2011. Посетен на 29 октомври 2017. Egan, Matt. Qatar buys chunk of Empire State Building. // CNNMoney. 24 август 2016. Посетен на 18 януари 2017.
Photographies by:
Sam valadi - CC BY 2.0
Statistics: Position
1994
Statistics: Rank
63302

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
764215839Click/tap this sequence: 2159

Google street view

Where can you sleep near Емпайър Стейт Билдинг ?

Booking.com
489.287 visits in total, 9.196 Points of interest, 404 Destinations, 114 visits today.