Узбекистан, официално Република Узбекистан (на узбекски: O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия. Тя е суверенна светска, единна конституционна република, която се състои от 12 провинции. Узбекистан граничи с пет държави: Казахстан на север; Киргизстан на североизток; Таджикистан на югоизток; Афганистан на юг и Туркменистан на югозапад. Узбекистан има изход към Аралско море, обаче е една от двете двойно отделени страни в света (заедно с Лихтенщайн), при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на две държави: всички съседни страни също нямат достъп до Световния океан.

Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.

Местната династия и Централна Азия като цяло са унищожени от монголското нашествие през 13. век. След монголските завоевания районът става все по-доминиран от тюркски народи. Град Шахрисабз е родното място на Тимур, който през 14. век основава Тимуридската империя и е обявен за Върховен емир на Туран със столицата си в Самарканд. Районът е завладян от узбекски шайбаниди през 16. век, като тогава се измества властта от Самарканд в Бухара. Районът е разделен на три отделни държави: Ханство Хива; Кокандско ханство и Бухарски емират. Постепенно регионът е присъединен към Руската империя през 19. век, като Ташкент става политически център на Руския Туркестан. През 1924 г., след националното определяне на границите, е създадена СССР, към която е присъединен и Узбекистан. След разпадането на СССР, тя обявява независимост като Република Узбекистан на 31 август 1991 г.

Узбекистан има разнообразно културно наследство поради своята история и стратегическото си местоположение. Първият му основен официален език е узбекски – тюркски език, който се пише на латиница и е говорим от около 85% от населението. Руският език е широко разпространен като де-факто език. Той е най-широко преподаваният втори език. Узбеките съставляват 81% от населението, следвани от руснаците (5,4%), таджики (4,0%), казахи (3,0%) и други (6,5%).

Мюсюлманите съставляват 79% от населението, докато 5% от населението следват руското православно християнство, а 16% от населението вярва в други религии или не са религиозни. Узбекистан е член на ОНД, ОССЕ, ООН и ШОС. Официално е демократична република до 2008 г., но въпреки това неправителствените организации за правата на човека определят Узбекистан като „авторитарна държава с ограничени граждански права“.

След смъртта на Ислам Каримов през 2016 г. вторият президент, Шавкат Мирзийоев (Shavkat Mirziyoyev), започва нов политически курс, който е описан като „Тиха революция и революция отгоре“. Той заявява, че възнамерява да премахне робството на памука, системното използване на детския труд, изходните визи, да въведе данъчна реформа, да създаде четири нови свободни икономически зони, както и да амнистира някои политически затворници. Отношенията със съседните държави Таджикистан, Киргизстан и Афганистан са се подобрили драстично след неговото идване на власт.

Докладът на Amnesty International относно правата на човека в страната за 2017/2018 г. описва, че репресивни мерки все още продължават, включително принудителният труд при събиране на памук и ограничения на движението на „освободените“ затворници.

Узбекската икономика е в процес на постепенно преминаване към пазарна икономика, като външнотърговската политика се основава на заместването на вноса. През септември 2017 г. валутата на страната стана напълно обръщаема в пазарните цени. Узбекистан е основен производител и износител на памук. В страната работи и най-голямата златна мина в света. С гигантските мощности за производство на електроенергия от съветската епоха и обширните доставки на природен газ, Узбекистан стана най-големият производител на електроенергия в Централна Азия. Възобновяемата енергия представлява над 23% от енергийния сектор на страната, като водноелектрическата и слънчевата енергия са съответно 21,4% и 2%.