Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Това е най-дълбокото езеро в света (1642 m) и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) – езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15 – 20 km участък, намиращ се на изток от Ангара. Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m.
Не е установено със сигурност откъде идва името на езерото. Съществуват няколко хипотези, изредени по-долу.
„Бай-Кул“ (киргизски) означава „богато езеро“ „Бей-Хай“ (китайски) означава „северно море“ „Байгъал“ (якутски) означава „море, голяма дълбока вода“ „Байгаал-Далай“ (монголски) означава „природно море“Заселване на крайбрежиетоПо думи на местни жители, записани през 30-те години на 20 век, до 12 – 13 век Прибайкалието е населявано от народа баргути. После от запад идват бурятите, които започват активно да заселват отначало западното крайбрежие на езерото, а после и Задбайкалието. Първите руски селища на брега на Байкал се появяват в края на 17—началото на 18 век. [1][2] Първият руски откривател на Байкал е казакът Курбат Иванов.
Известни личности
Коментар