مزدیسنا ( Зороастризъм )

Зороастризмът (на персийски: آيين زرتشت‎, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален... сред големите религии в света“.

Основан на учението на иранския пророк Заратустра, той почита божество на мъдростта, Ахура Мазда (буквално „Мъдър Господ“), като свой върховен бог. Основни концепции на зороастризма, като месианство, рай и ад и свободна воля оказват влияние върху по-късни религиозни системи, сред които юдаизма на Втория храм, гностицизма, християнството и исляма.

С възможни корени още във II хилядолетие пр. Хр., зороастризмът се появява в писмените източници през V век пр. Хр. и, наред със своя мидийски предшественик митраизма и своя сасанидски наследник зурванизма, играе ролята на официална религия в предислямските ирански империи между VI век пр. Хр. и средата на VII век сл. Хр. След това той е подложен на силен натиск при ислямизацията на Иран, като днес броят на последователите му се оценява на около 2,6 милиона души, главно в Индия и Иран.

Религиозната философия на Заратустра, изложено в свещената книга Авеста, разделя боговете на ранната протоиндо-иранска традиция. В зороастризма създателят Ахура Мазда, чрез Спента Майню („свети дух“), е изцяло добър „отец“ на аша (истина, ред, справедливост), противопоставена на друдж (лъжа), като нищо лошо не произтича от него. Ахура Мазда не е иманентен в света, а делата му се представят пред хората чрез шестте главни Амеша Спента и множеството язати. Спента Майню, свързан с истината, се противопоставя на своята противоположност Ангра Майню и неговите сили, създадени от Акам Мана („лоша мисъл“). Най-важният текст на зороастризма, Авеста, е до голяма степен изгубена – до наши дни са запазени главно литургиите. Изгубените части са известни само от споменавания и кратки цитати в по-късни текстове, главно от X – XI век.