Макао (на китайски: 澳門, на пинин Àomén, Аомън; на португалски: Macau) е град в южната част на Китай. От 1999 г. Макао е район с особен статут в рамките на КНР. Намира се на едноименния полуостров и два острова — Тайпа и Колоан, свързани с мостове, дълги между 2,5 и 4,5 км.

Макао е бивша португалска колония и е богат на забележителности от колониалната епоха. Основните приходи на града идват от туризма и хазарта. Често градът е наричан „Монте Карло на Изтока“. Стопански важни отрасли са производството на текстил и производството на фойерверки.

Към 2016 г. населението на Макао възлиза на 650 900 души. Преобладаващите религии са католицизмът и будизмът. Най-често употребяваните езици са китайски, португалски, английски, филипински и тай. Съществува и местен език, известен под названието „патуа“, който е креолски език и се говори от около 2% от населението.

Макао е колонизиран от португалците през 1557 г. и е първата европейска колония в Далечния изток. През 1640 г. Макао получава официален статут – Citadela do Nome De Deus De Macau, в превод „Град с божието име Макао“. При връщането на бившата португалска колония към Китай става „особен административен район“ с гарантирана икономическа свобода под лозунга „Една държава, две системи“.