Стенопис на Георги III и Тамара във Вардзия

Ансамбълът Вардизия е замислен като манастир-крепост, който да охранява югозападната граница на Грузия от персийско, иранско и турско нападение.[1][2] Строен е по време на Златния век на страната, в периода 1156 – 1205 година[1], при управлението на Георги III и неговата дъщеря царица Тамара.[3] Първите пещери са издълбани по времето на Георги III, изсечени край извора, на мястото на днешния Успенски храм.[4]

През 12 – 13 век Грузия е най-мощната държава в Близкия изток и е носител на най-добрите постижения в културните традиции.[5] През 1184 г. цар Георги умира и е наследен от Тамара. Тогава започва втората фаза на строителството, с издигането на храма „Успение Богородично“. По разпореждане на еристави Рати Сурамели църквата е изписана със стенописи. Вероятно в този период (1184 – 1185) се появяват стенописите с портретите на Тамара и еристави Рати.[4]

В периода 1184 – 1205 започва третият, и най-мащабен период от изграждането на Вардзия. Около Успенския храм са изсечени килии за монасите и строителството продължава и в двете посоки от църквата. По това време се появяват и първите монаси.[4] В периода 1193 – 1195 г. Тамара, заедно с децата и цялата си свита, живее в пещерния град.[6]

Четвъртият период на строителство протича през 1285 – 1306 година, когато по заповед на Бека I Джакели, владетел на Самцхе, са изградени камбанарията и арките на притвора.[4]

Днес Вардзия се намира в окрайнините на Грузия, но някога е била почти в нейния център.[4] През 1201 или 1204 многочислени грузински войски от цялата страна се събират край пещерния град и се подготвят за битка с мюсюлманите Селджуки, чиято армия по това време наброява 400 000 души.[6] Царица Тамара, която ги предвожда, отсяда в манастира.[4] Сражението се състои в местността Басиан и грузинските войни побеждават. Битката е описана от поета Йоан Шавтели в одата му „Похвала на вардзийската Богородица“ или „Песнопения за вардзийската Богородица“. Произведението дълги години се пази в библиотеката на манастира, но до нас успява да достигне само като миниатюра.[6] Оттогава много от грузинските победи над настъпващите мюсюлмани са приписвани на чудотворната икона „Девата от Вардзия“, а самият манастир се приема като свято място за всички грузинци.[7]

Според една от версиите, царица Тамара е погребана във Вардзия. За да не могат крадци и вандали да открият гроба ѝ, от Тбилиси тръгват едновременно 8 погребални процесии, които се отправят в различни посоки – Гелати, Вардзия и други места. Всъщност не е съвсем ясно на кое от осемте места е погребана, но се предполага, че това е Вардзия.[3]

 

Грузия в края на царуването на Тамара

 

През 1283 година Вардзия претърпява сериозни щети заради силно земетресение. Тогава от скалния масив се отделя пласт скала с ширина 15 метра и пада във водите на река Кура.[4] От съществуващите 600 помещения, 2/3 са унищожени.[2] Рухва цялата предна страна на града – стени, галерии и стълбища.[4] В резултат на това много от помещенията се оголват, остават незащитени, и манастирът губи значението си на отбранителна крепост. По-късно през същия век Вардзия пострадва и от монголско нашествие.[3]

През 1551 г. битката с войските на иранския шах Тахмасп I се води от Луарсаб I Велики, цар на Картли, и протича в самия манастир. Голяма част от него е разрушена, а погромът е описан от сефевидския хронист Хасан-бек Румлу, според когото в храма, освен бойците, са избити и 20 монаха.[4] От църквата е изнесено голямо количество скъпоценности.[7] В края на 16 век комплексът е завзет от турците. При превземането му, в средата на Успенския храм, войниците запалват живи обезсилените и изтощени монаси. От пожара стенописите се покриват с плътен слой сажди, които продължават да се наслояват и от огньовете на турските пастири, които се подслоняват в манастира през зимата.[1] През 16 – 17 век Вардзия напълно запустява.[3]

През 1828 г. в местността Джавахетия пристигат руснаци и християнският манастир се оживява. През 1938 г. Вардзия е обявен за музей.[3] През съветския период монашеският живот е прекратен, а цялата област е обявена за погранична зона, влизането в която става само с пропуск.[4] Монаси се заселват отново в манастира едва в края на 1980-те години.[3] Тогава грузинският патриарх Илия II отслужва в него първата литургия.[8]