Според археологическите сведения районът около Улуру е бил населен от 10 000 години. През 1920 г. австралийското правителство включва Улуру към резервата „Петерман“, но на 26 октомври 1985 г. връща собствеността на коренните жители от племето анангу и създава националния парк „Ката Тюта“. Ползването на каменния гигант от правителството става чрез аренда за срок от 99 години, срещу годишен наем от 75 хил. долара плюс 20% от всеки билет за вход. Аборигените са заинтересовани от развитието на туризма и в съответствие със споразумението не възпрепятстват посещението на върха на Улуру, към който води тяхната свещена пътека.

За съжаление, изкачвайки се на върха на каменния исполин, туристите, които анангу наричат minga („черни мравки“), не винаги се държат цивилизовано и замърсяват прилежащата към Айърс Рок територия. Високата температура на въздуха и хлъзгавата повърхност на скалата превръщат двучасовото изкачване на планината в небезопасно пътешествие: тук ежегодно загиват туристи в резултат на падания, инфаркти и слънчев удар.

Анангу смятат Улуру за свещен поради духовното му значение в легендите за „Времето на сънищата“. Тъй като привлича стотици хиляди посетители всяка година като една от най-известните забележителности на Австралия, има конфликт на интереси между анангу и туристите. Предвид това, от 26 октомври 2019 г., деня на 34–та годишнина от връщане на собствеността на анангу, влезе в сила забрана за изкачването на Улуру[1], като фактическото затваряне бе дори ден по-рано, на 25 октомври в 16:00 ч. местно време.