Светогорската лавра (на украински: Свято-Успенська Святогірська лавра) е православен манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) в град Святогорск, Донецка област. От монасите, които са работили в манастира, 17 са прославени като светци. През 2004 г. той получава статут на лавра.
До 1918 г. е наричан Светогорски Успенски скит, киновия на Харковската епархия. От 2007 г., след разделянето на Донецката епархия, лаврата, въпреки че се намира на територията на Хорловска епархия, е приписан към Донецката.
Манастирът е на десния, висок бряг на Северски Донец (на т. нар. Свети гори, в националния парк със същото име). Освен наземните сгради, има и пещери в скалите.
Според църковните легенди първите монаси се заселват през XIV или XV век. Първото писмено споменаване на местността Свети гори е от 1526 година. То се среща в записките на императорския посланик Сигизмунд фон Херберщайн.
Първото надеждно споменаване на манастира е от 1624 г., когато на духовенството е дадена царска грамота, даваща правото да притежава тази земя. През 1679 г. манастирът е превзет и ограбен от кримските татари. Към манастира принадлежал и вече несъществуващия гороховатски Богородичен скит. Впоследствие манастирът е възстановен. Към втората половина на 18 век губи своето отбранително значение, превръщайки се основно се земевладелски.
През 1787 г. с указ на руската императрица Екатерина II Светогорският манастир е опразнен, а селата, земите и земите, принадлежащи към него, са иззети към хазната. През 1790 г. княз Потьомкин-Таврически става новият собственик на Светогорието. С указ на Светия синод монашеските храмове „Успение Богородично“ и „Свети Николай“ са превърнати в енорийски църкви, а останалите са опразнени и разрушени. Манастирът остава затворен състояние почти 57 години. Земите остават на рода Потьомкин.
Възраждане на манастира през 19 век
През 1844 г., по ходатайство на помешчицата Татяна Потьомкина, с указ на руския император Николай I, Светогорският манастир е възстановен. През следващите 70 години той достига разцвет, превръщайки се в един от най-големите в Руската империя. Манастирът притежава тухлени работилници, мелници, различни цехове, търговски магазини, известен е със своите гледки и привлича много поклонници. В края на 19 век на мястото на катастрофата на влака с императорското семейство в село Борки е построен Спасо-Светогорският скит с катедралата „Христос Спасител“. Съществуват и пещерите Арсениев скит и Ахтирски скит. Преди Първата световна война в манастира има около 600 монаси.
Манастирът през съветските годиниСъбитията от 1917 г. и началото на новата съветска власт се отразяват трагично на по-нататъшната съдба на Светогорския манастир, чието ограбване започва през януари 1918 година.
През 1922 г. манастирът е ликвидиран и на негово място е образуван „Дом за отдих на трудещите се от Донбас“. Настъпва окончателната разруха на манастира.
Манастирът в постсъветските години
Светогорският манастир е отворен отново през 1992 година. Първите обитатели са монах, свещеник (бъдещия архимандрит) Серафим и четирима млади послушници от Донецк.
През 1995 г., когато броят им се увеличава, започва възстановяването и реставрацията на храмовете и сградите на манастира.
На 28 ноември 2003 г. към Светогорският манастир са прехвърлени жилищните и битови сгради, намиращи се дотогава под юрисдикцията на Славяногорския исторически и архитектурен резерват и санаториум „Свети гори“.
На 9 март 2004 г. Светият Синод на Украинската православна църква с благословията на патриарх Алексий II дава на манастира статут на лавра.[1] Така Светогорският манастир става третата православна лавра в Украйна (след Киевско-Печерската и Почаевската).
На 5 декември 2005 г. се състои епископската хиротония на наместника на лаврата, архимандрит Арсений Яковенко.
На 7 юли 2009 г. манастирът се сдобива с мощите на първия игумен на Светогорския скит при възобновяването му през 1844 г. архимандрит Арсений Митрофанов и мощите на провидеца преподобния Исаакий Головин.[2]
![[node:title]](/sites/default/files/styles/640x320/public/default_images/default_0.JPG.webp?itok=aqV9zhFR)
Коментар