На базата на архитектурата и живописта се предполага, че църквата е от края на XIII – началото на XIV век, и че е била католикон – главна църква манастир. Спомената е в документ от 1447 година. В XVII век църквата е запусната и занемарена.[1]

Към 1850 г., църквата е възстановена от местните българи, като отчасти е променена архитектурата и живописта. В началото на XX век са изписани няколко светци и Богородица в главната апсида.

Според местна легенда в тази църква е венчан българският цар Иван Асен II, и затова според тогавашните обичаи едната от трите врати на църквата – северната, през която е излязъл царят е зазидана по-късно.