Снежният фестивал започва като еднодневно събитие през 1950 г., когато шест местни гимназисти изграждат шест снежни статуи в парк Одори. През 1955 г. силите за самоотбрана на Япония от близката база Макоманай се присъединяват и изграждат първите масивни снежни скулптури, след което Снежният фестивал вече става известен. Няколко подобни снежни фестивала съществуват в Сапоро преди да се утвърди настоящия, но всички те са прекратени по време на Втората световна война[1].

На 4 февруари 1966 г. полет от Сапоро до Токио се разбива в залива на Токио, като убива всичките 126 пътници и 7 дуи екипаж на борда. Много от пътниците се връщат в Токио след посещение на снежния фестивал. Поради енергийната криза от 1974 г. снежните статуи са изградени с помощта на барабанни контейнери. Това се дължи на недостига на бензин, причинен от кризата и много от камионите, използвани за превоз на сняг до площадката, са недостъпни. В същата година започва Международният конкурс за снежна статуя и от същата година са представени много снежни статуи, изградени от екипи от други страни, особено от побратимените градове на Сапоро, като Мюнхен.

В години, когато натрупаният сняг е малко, Силите за самоотбрана, за които участието се счита за тренировъчно упражнение, внасят сняг извън Сапоро. Базата Макоманай, един от трите основни обекта от 1965 г.[2], е домакин на най-големите скулптури, с акцент върху осигуряването на детско пространство за игра. Използването на Макоманай е преустановено през 2005 г. и преместено в Сатоланд, разположен в Хигаши-ку от 2006 г. През 2009 г. Сатоланд е преместен в сайта Цудом (つどーむ).

Парк Накаджима е създаден като един от фестивалните обекти през 1990 г. Въпреки това той е премахнат през 1992 г. Третият сайт, известен като Леденият фестивал в Сусукино (すすきの氷の祭典), се намира в района на нощния живот на Сусукино и включва предимно ледени фигури. Сайтът е одобрен като един от фестивалните сайтове през 1983 г. Всяка година на площадката се провежда конкурса за женска красота „Кралица на леда“.