Дворцовият ансамбъл е създаден по поръчка на Ернст Йохан Бирон, херцог на Курландия, фаворит на руската императрица Анна Ивановна.[1] Проектът е готов в началото на 1736 година. Осем листа от него се съхраняват в архива на Галерия Албертина във Виена. В тях са включени ситуационен план, проект на двата дворцови етажа, чертежи на четирите фасади и олтара на предвидената, но неизпълнена църква.[2]

Първият камък на строежа е положен на 24 май 1736 година, строителството се извършва много бързо и е завършено в груб вид през 1737. Майсторите, работниците и художниците са докарани специално за него главно от Санкт Петербург. В процеса на работа участват едновременно по около 1500 души, от които 268 каменоделци.[1] Главните елементи на интериора са на Растрели, а други части от него са изработени от берлинския скулптор Йохан Михаел Граф и италианските художници от Петербург Франческо Мартини и Карло Цуки.[3] Дърворезбите се правят от групата на резбаря А. Камаев, а по интериора работят още руските художници И. Мизинов, И. Пилугин и И. Евдокимов.[2]

 

Дворецът и паркът

 

Централният вход към двореца

През 1738 година в столицата на Курландското херцогство Йелгава започва изграждането на новия Митавски дворец и много от работниците са прехвърлени там. Работата по Рундалския дворец се забавя сериозно и Бирон решава да съкрати и опрости част от тях. Остават да работят само 10 майстора, част от гипсовите мазилки въобще не са изпълнени, а стаите за почивка остават с гладки тавани. Много от готовите детайли за Рундал са превозени в Йелгавския дворец – резбовани врати, готови пана, декоративен паркет, кахлените печки, изработени от австрийски майстори, подготвените от Бартоломео Трасия украси за таваните, чугунени украси, които днес могат да се видят по фасадите на двореца в Йелгава, и много други. През 1740 година там е докаран и готовият олтар, предвиден и изработен за църквата на Рундалския дворец.[2]

След преврата от 20 ноември, когато Бирон е арестуван и изселен в Ярославъл, работата по двореца спира съвсем. От него са изнесени и откарани в Петербург всички декоративни елементи и подготвителни материали. Разбити са голяма част от вече довършените и поставени детайли – врати, паркет, стенни пана и други.[2]

През 1762 година Ернст Бирон е помилван и през януари 1763 се завръща в Курландия. По двореца започват възстановителни и довършителни работи. Бирон събира главно латвийски майстори и работници. Тук работят дърводелците и дърворезбари Бланк и Екхоф, скулпторът Зибенброд, железарите Шрайбфогел и Хорстман, златарят Йохан Ендрес, керамикът Шефер, ковачът Мемел.[2]

През 1766 година придворен архитект на Курландия става датчанинът Северин Йенсен, който стилово се различава доста от Растрели. Тази разлика се забелязва при вратите на конюшнята, които вместо правоъгълен приемат полукръгъл завършек.[2]

Промяната в интериора на двореца е незначителна. Обединени са 5 малки помещения, които образуват парадната трапезария – Голямата галерия. Създаден е големият бален салон – Бялата зала. От интериора през първия етап на строителството са съхранени двете парадни стълбища, малката галерия, няколко допълнителни галерии и фоайето на първия етаж.[2]

Декоративната облицовка е изпълнена от бригада под ръководството на берлинските скулптори, братята Йохан и Йозеф Граф. Поставени са облицовки в 27 помещения, а в две от стаите на апартамента на херцога и в залата е направена облицовка от изкуствен мрамор. Завършени са паната в Мраморната и Златната зала, където над вратата е изписано 1767 година. Следват Бялата зала, Овалният кабинет, будоарът на херцогинята, а по балюстрадите на стълбищата са поставени 22 мраморни вази. Таваните са изписани от италианските живописци Франческо Мартини и Карло Цуки. В осем помещения са изрисувани само таваните, а в две – стените. Последните довършителни работи са извършени през 1770 година, когато един от помощниците на Граф монтира огледалата в Бялата зала.[2]

 

Златната зала

 

Таванът на Бялата зала

В края на 18 век Херцог Пьотър Бирон, син и наследник на Ернст Бирон, продава цялата си собственост в Курландия, включително и Рундалския дворец, на Екатерина II. През 1795 година Курландия е присъединена към Русия и през август императрицата подарява двореца на граф Валериан Зубов. След неговата смърт през 1804 година, той е наследен от Платон Зубов, брат на Валериан и последния фаворит на Екатерина. По-късно владението на двореца преминава в ръцете на неговата вдовица, която през 1824 година се омъжва за граф Андрей Шувалов. От този момент Рундалският дворец става собственост на фамилията Шувалови и продължава да бъде нейно владение до аграрната реформа през 1920 година, когато преминава в ръцете на държавата.[4]