Originile românilor ( Произход на румънците )

Произходът на румънците, съвременен народ в Югоизточна Европа, съставляващ основното население на Румъния и Молдова, е ненапълно изяснен и е предмет на няколко алтернативни теории. Всички те приемат, че говореният от румънците румънски език се формира на основата на диалектите на простонародния латински, говорени в Късната античност в римските провинции на Югоизточна Европа, северно от Иречековата линия.

Според теорията за дако-римския континюитет румънците произлизат главно от дако-римляните, етническа група, образувала се при съжителството на местните даки и римски колонисти в римската провинция Дакия северно от Дунав. Според алтернативната имиграционна теория етногенезисът на румънците започва в провинциите южно от Дунав, като местното романизирано население (наричано от Средновековието власи) се разселва през планинските области както на север към Карпатите, така и на юг към Гърция. Двете теории се съчетават в адмиграционната теория, според която романоезични общности се запазват задълго и от двете страни на Дунав, като първоначалните романоезични общности северно от реката постепенно нарастват за сметка на миграции от юг.

Изграждането на различните теории за произхода на румънците и споровете между техните привърженици често са силно политически мотивирани – те дават противоположни аргументи за това дали румънското или унгарското население на Трансилвания е по-ранно.

Съвременните независими изследвания приемат въпросът за произхода на румънците за нерешен, тъй като „наличните исторически, археологични и лингвистични данни не изглеждат достатъчни, за да се даде определен отговор“, а „местоположението и обхватът на територия, където възниква „дако-романския език“ са несигурни.