По́кхара (на непалски: पोखरा) е вторият най-голям град в Непал и административен център на окръг Каски, зона Гандаки и Западния регион. Разположен е на 200 km западно от столицата Катманду. Въпреки че е разположен в по-малка долина от Катманду, географията му се променя драстично в продължение на няколко километра от север на юг. Надморската му височина варира от 827 m в южната част до 1740 m в северната. Освен това, три от десетте най-високи върхове в света – Анапурна, Дхаулагири и Манаслу са разположени на около 25 – 50 km от долината. Поради близостта си до тези върхове, градът е база за пътешественици, желаещи да ги изкачат.
Това е най-скъпият град в Непал.
Покхара е разположен на важен търговски път между Китай и Индия. През XVII век градът е част от Кралство Каски, което е било едно от 24-те кралства на Непал. На много от хълмовете покрай Покхара все още могат да се намерят руини от този период. През 1786 г. Притхви Шах присъединява ПОкхара към обединеното Непалско кралство. По това време градът вече е важен търговски възел на пътищата от Катманду към Джумла и от Индия към Тибет.[1]
Покхара е бил замислен като търговски център от краля на Каски през средата на XVIII век,[2] когато неварците от Бхактапур емигрират в Покхара, след като краля ги кани и те се заселват близо до основните търговски места в града. По това време по-голямата част от населението на Покхара е съставено от кхаси.[3]
В периода от 1959 г. до 1962 г. приблизително 300 000 бежанци емигрират в Непал от съседен Тибет, след като той бива анексиран от Китай. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците, от 1989 г. насам около 2500 тибетци прекосяват непалската граница всяка година,[4] много от които пристигат в Покхара, обикновено като част от пътуването си към бежанските общества в Индия. Днес около 50 000 – 60 000 тибетски изгнаници живеят в Непал, като приблизително 20 000 от тях живеят в някой от консолидираните лагери, 8 от които се намират в Катманду, а 4 в Покхара. През времето тези лагери са прераснали в добре построени селища, всяко с гомпа (будистки манастир), ступа и определена архитектура, а тибетците вече са съществено малцинство в града.[5]
До края на 1960-те години градът е достъпен единствено пеша и е бил считан за по-мистично място от Катманду. Първият автомобилен път до града е построен през 1968 г.,[6] след което туризмът в града се развива много бързо.[7] Районът около езеро Пхева се е развил като един от големите туристически центрове на Непал.[8]
Коментар