البتراء

( Петра )

Петра (на арабски: البتراء‎ – ал-Батра́; на старогръцки: Πέτρα) е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите.

Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“) на източния склон на Уади Араба, на кръстопътя на главните търговски маршрути – към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.

Непознат на западния свят в продължение на стотици години, розовочервеникавият град Петра някога процъфтявал като важна точка от древните търговски маршрути. Той е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле, а забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати.

На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История

В града има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живеели тук около 1000 г. пр.н.е. Според Библията те били потомци на Исав, а препратките в Битие към място наречено Села, почти сигурно се отнасят за Петра („камък“ на гръцки). Едомците били победени от Юдейския цар Амасия, който наредил 10 000 пленници да бъдат убити, като ги хвърлят от върха на скала. Предполага се, че гробницата на Мойсеевия брат Аарон се намира на хълма над Петра.

Към IV век пр.н.е Петра е населявана от набатеите, арабско племе, което изсича много от фасадите на сградите от пясъчник и живее в множество пещери из града. Мястото е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е постоянно снабден с изворна вода. Набатеите първоначално били овчари и били известни с честността си. Бързо обаче се приспособили към нова роля – на охранители на кервани и търговци, а таксите, които налагали на минаващите пътници, спомогнали за преуспяването. Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ.

С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. – 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. – 40).

През 106 г. римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада.

От 1 век в Петра прониква и християнството, а през V в е документирано, че тя е седалище на християнска епархия. Атанасий Велики споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 г. градът е посетен от император Адриан.

През VII в. попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като Палмира на североизток от Дамаск. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и той остава под контрола на кръстоносците до 1189.

Photographies by:
Statistics: Position
34
Statistics: Rank
1466562

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
648593172Click/tap this sequence: 8811

Google street view

Where can you sleep near Петра ?

Booking.com
487.349 visits in total, 9.186 Points of interest, 404 Destinations, 34 visits today.