Замъкът Нойшванщайн (на немски: Neuschwanstein, в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, считан за образ на замъка на принца на Пепеляшка, послужил и за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“, наричан е замъкът на Вагнер, над алпийското Лебедово езеро (Schwansee). Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“.
Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, над планинската река Палат (Пьолат) в община Швангау, на 5 km от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол). Това е краят на прочутия Романтичен път, построен още от римляните и свързвал най-красивите места на провинцията. Най-добро време за посещение е през есента и зимата.
Първата от многобройните срещи на Рихард Вагнер с баварският крал Лудвиг II на 4 май 1864 г. оказва голямото въздействие върху краля, породено от страстта му към древните германски герои, които Вагнеровото творчество възкресява. През 1869 г. Лудвиг II, вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер,[1] започва строежа на своя „замъка на мечтите“ продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в романтичен стил на старите германски рицарски крепости, но не успяват да бъдат напълно реализирани до смъртта на краля през 1886 г., след която работите фактически спират. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.
След смъртта на баща си крал Максимилиан II, едва навършил 18 г., през 1864 г. Лудвиг II става крал на Бавария. Две години по-късно губи две войни с Прусия – първо в съюз с Австро-Унгария, после с Франция. Той бива принуден да приеме победата и превъзходството на Прусия над страната си и да предостави голяма част от армията си под командването на прусите, запазвайки формално независимостта на своята власт. Потиснат от реалността, той изгражда един алтернативен свят, в който вижда себе си като средновековен владетел. Това вероятно е идеята, стояла зад построяването на този замък. На хребета на великолепната Полатска клисура и на фона на внушителните планини той построил своя нов замък върху основите на два по-малки средновековни замъка познати му още от детинство. Основите на замъка се полагат през 1869 г. и входните помещения биват завършени през 1873 г. Първоначално кралят е живял тук, а през 1884 г. неговите покои в двореца били готови. Опростена част от южната страна на замъка, „Беседката“ била завършена едва през 1891 г., а централната кула на замъка с Параклиса никога не бива построена. Самият крал успял да прекара само 10 дни в своя приказен замък. С внезапно настъпилата при неясни обстоятелства смърт на Лудвиг II, на 13 юни 1886 г., от планираните над 30 стаи в замъка завършени са само 11. Всички по-нататъшни строежи биват замразени.
Коментар