Основна статия: История на Амстердам

 

Историческият център на Амстердам

Амстердам започва като рибарско селище. През 13 век е построен бентът (на нидерландски: dam), от който Амстердам получава името си. Частта от реката от външната му страна, Дамрак, е началото на амстердамското пристанище. В началото на 20 век са намерени останки от онзи бент на сегашния площад Дам (площад), между Националния монумент и сградата на универсалния магазин „Бейенкорф“.

Най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., в който граф Флорис V освобождава жителите от пътни такси. Има несигурност относно точната дата, на която Амстердам получава статут на град, но според едно от предположенията утрехтският епископ Ги ван Авен дава статут на град на селището през 1306 г. Всъщност не може да се твърди нищо повече от това, че това е станало скоро след 1300 г.[1]

Скоро след това е въведен акциз върху бирата. Контактите по търговията с бира с Хамбург дават начален тласък за търговията с района на Балтийско море, поставило началото на утвърждаването на Амстердам като търговски град. През 15 век Амстердам е израснал до най-важен търговски град в Нидерландия.

Градът бързо развива традиция на гражданско управление, в която важна роля играе vroedschap – съвет на изтъкнати граждани, които определят повечето управници.

В началото на Осемдесетгодишната война Амстердам остава лоялен към Испания, но накрая през 1578 г. се присъединява към бунтовниците, главно поради търговски интерес. След завземането на Антверпен от испанците през 1585 г. много граждани на Антверпен заедно с търговската си мрежа пристигат в Амстердам. Идването им, както и идването на португалските евреи, има голяма роля за идването на Златния век за Амстердам и Нидерландия.

През този период населението на Амстердам бързо нараства. Около 1570 г. Амстердам има по-малко от 30 000 жители, а през 1622 г. броят им е нараснал до над 100 000. Към края на 17 век населението наближило 200 000. Това нарастване на населението създава необходимост от систематичен поглед върху развитието на града, благодарение на който са създадени красивите концентрични канали с техните красиви къщи на търговци и складове.

През 1667 г. Амстердам става третият град в света, след Париж и Лил, в който е въведено уличното осветление.[2]

По-късно растежът на града достига до стагнация. Около 1683 г. строителството спира. От източната страна на Амстел има толкова много земя, че парцелите се раздават на благотворителни дружества, а Плантаже е предназначен за парк.

 

Каналът Зингел с монумента Мунторен в заден план, снимка от около 1900.

Едва около 1850 г. Амстердам започва да се разширява навън от построения през 17 век канал Синхелхрахт. От 1876 г. Нордзеканал е пряка връзка между амстердамското пристанище и шлюзовете при Аймойден, които дават достъп до Северно море. Тогава настъпва индустриалната революция и започва нов период на разширение. Обновяване на пристанището, нова промишленост и експлозия на прираста на населението, която е поета от пояса от канали от 19 век. Населението се удвоява от 250 000 около 1850 г. до 510 000 през 1900 г.

Обществените неправди, с които е придружена индустриалната революция, правят от Амстердам център на нидерландската социалдемокрация и водят до широкомащабни разширения на града.

Към края на 20 век разширението получава нов импулс със строителство за „компактен град“ и за Амстердам настъпва нов период на процъфтяване: център на толерантност и еманципация, на нови медии и икономика на знанието, на разнообразие (културно, икономическо, етническо).

 

Карта на Амстердам

 

Нощен изглед от Амстердам