Османската крепост при Мадаин Салих през 1907 г.

 

Локомотив в Мадаин Салих, 1908 г.

 

Гробници, част от комплекса.

 

Скални надписи от Мадаин Салих.

Според ислямските традиции, Ал-Хиджр е първоначално заселен от народа самуд, които издълбават жилищата си в околните скали. Племето, обаче, започва да се кланя на идоли и репресиите срещу него стават чести.[1] Салих, чието име носи Мадаин Салих, призовава самудяните да се покаят. Самудяните пренебрегват предупреждението и го предизвикват да направи така, че от камък да излезе бременна камила. Такава наистина излиза, но въпреки чудото малцина взимат предвид предупреждението му. Неверниците убиват свещената камила, а новороденото ѝ избягва крещейки към планината. На самудяните е поставен ултиматум от три дни, преди да настъпи наказанието им. Салих и монотеистичните му поклонници напускат града, но останалите са наказани от Аллах, като душите им напускат безжизнените им тела по време на земетресение и удари от мълнии.

Според Корана, самудяните населяват района много по-рано от 715 г. пр.н.е., както гласят надписите от Саргон II.[2] Все пак, последните изследвания сочат, че точна хронология на поселението на самудяните не може да се изведе от Корана.[3]

По-мащабното заселване на мястото настъпва през 1 век, когато то попада под властта на владетеля на Набатея Арета IV Филопатрис,[4] който прави Мадаин Салих втора столица след Петра, намиращ се по̀ на север.[5] То претърпява силна урбанизация, превръщайки се в град.[5] Геологията на Мадаин Салих се оказва идеална среда за дълбаене в скалите на жилища и паметници.[6] Набатейците развива оазисно селско стопанство, изкопавайки кладенци и създавайки резервоари за дъждовна вода в скалите. Те издълбават в скалите места за преклонение и надписи.[7] Подобни характеристики се срещат и в други набатейски селища, от Сирия на север до пустинята Негев и Хиджаз на юг.[6]

Намирайки се на търговски кръстопът, Набатейското царство процъфтява, поддържайки монопол върху търговията с благовония, мирово етерично масло и подправки.[8] През града редовно минават кервани, а пристанището Егра Коме на Червено море се намира наблизо.[7]

През 106 г. Набатея е анексирана от Римската империя.[8][9] Хиджаз става част от римската провинция Арабия.[6]

Търговския маршрут се измерва от сухопътната ос север-юг на Арабския полуостров към морския път през Червено море.[7] Така търговската роля на града започва да упада, а недълго след това градът е изоставен.[9] Според археолозите, мястото е загубило всичките си градски функции към началото на Късната античност.[6]

Историята на Мадаин Салиг от залязването на Римската империя до появата на исляма остава неизвестна.[9] Мястото се споменава спорадично от пътешественици и поклонници по пътя си към Мека.[7] То служи като спирка по пътя на Хаджа, предоставяйки подслон и вода на поклонниците.[9] Сведения от 14 век на Ибн Батута споменават издълбаните гробници на Ал-Хиджр, но не и наличието на човешка дейност там.[6]

Османската империя анексира западната част на Арабия от Мамелюкския султанат през 1517 г.[10] В ранните османски записи относно пътя на Хаджа между Дамаск и Мека, Мадаин Салих не се споменава до 1672 г., когато пътешественика Евлия Челеби отбелязва, че кервана преминава през място, наречено „Абяр Салих“, където има останки от няколко града.[11] В периода 1744 – 1757 г. е построена крепост близо до Ал-Хиджр по заповед на османския губернатор на Дамаск.[11] В крепостта е построена цистерна, подхранвана от голям кладенец, а мястото се превръща във важна спирка по пътя на поклонниците, които могат да си купят местни стоки, като например фурми, лимони и портокали.[11] Това е една от поредица фортификации, построени с цел защита на поклонническия път към Мека.[11]

Първият западен пътешественик, открил Мадаин Салих, е Чарлз Даути, който се присъединява към кервана към Мека и достига руините на града през 1876 г.[7] Даути описва османската крепост, където пребивава два месеца, и отбелязва, че бедуини са си установили лагер близо до сградата.[11]

През 19 век се появяват сведения, че кладенците и оазисът на Ал-Хиджр се използват от време на време от жителите на съседното село Тема.[7] Това продължава до 20 век, когато Хиджазката железница е прокарана през местността (1901 – 1908) по заповед на османския султан Абдул Хамид II. Северно от Ал-Хиджр е построена станция за поддръжка на локомотиви, както и офиси и общежития за железопътния персонал.[7] Обаче, те са унищожени в хода на Арабското въстание през Първата световна война.[12] Въпреки това, археологическите разкопки през този период продължават.[6][13] Железопътната станция впоследствие е възстановена.[14]

Към края на 1960-те години правителството на Саудитска Арабия разработва програма за въвеждане на уседналост на номадските бедуини, живеещи в района.[6] Въпреки това, признаването на Ал-Хиджр за археологически обект през 1972 г. води до заселването на бедуините не в Ал-Хиджр, а на север от него.[6] За тях са построени нови кладенци и е разработена нова земеделска земя, което позволява да се запазят тези в Ал-Хиджр.

Въпреки идентифицирането на археологическата стойност на мястото, през следващите години разкопките тук са минимални. В началото на 21 век Саудитска Арабия решава да насърчава опазването на културното наследство и развиването на туризма в района.[15] Така, през 2008 г. мястото е обявено за част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Арабския свят.[16]