Кинкаку-джи (на японски: 金閣寺) или още известен като Златния павилион, е дзен будистки храм, един от най-известните храмове в Япония. Разположен е в Киото, в подножието на хълма Кинугасаи и е част от храма Рокуон-джи.
Градинският комплекс е отличен образец на градински дизайн от периода Муромачи, смятан за класическа епоха на японския градински дизайн. Взаимовръзката между сгради и природна среда са силно подчертани през този период. Това е начин да се интегрира по артистичен начин структурата в пейзажа. Проектите за градина се характеризират с намаляне на мащаба, подчертаване на основния замисъл и открояване на природната среда. Минималистичният подход в градинския дизайн води до пресъздаването в малък мащаб на големи пейзажи около постройка.
Храмът е със статут на национален исторически обект с особено значение и Национален пейзаж от особено значение, и е едно от 17-те места, включени в комплекса „Древно Киото“, койт...Пълен текст
Кинкаку-джи (на японски: 金閣寺) или още известен като Златния павилион, е дзен будистки храм, един от най-известните храмове в Япония. Разположен е в Киото, в подножието на хълма Кинугасаи и е част от храма Рокуон-джи.
Градинският комплекс е отличен образец на градински дизайн от периода Муромачи, смятан за класическа епоха на японския градински дизайн. Взаимовръзката между сгради и природна среда са силно подчертани през този период. Това е начин да се интегрира по артистичен начин структурата в пейзажа. Проектите за градина се характеризират с намаляне на мащаба, подчертаване на основния замисъл и открояване на природната среда. Минималистичният подход в градинския дизайн води до пресъздаването в малък мащаб на големи пейзажи около постройка.
Храмът е със статут на национален исторически обект с особено значение и Национален пейзаж от особено значение, и е едно от 17-те места, включени в комплекса „Древно Киото“, който е със статут на световно културно наследство. Кинкаку-джи е и една от най-известните сгради в Япония, привличащи голям брой посетители.
На мястото на Кинкаку-джи първоначално е имало вила, наречена Китаяма-даи, собственост на силния държавник Сайонджи Кинтсуне.[1] През 1397 г. вилата е от третия шогун Ашикага Йошимицу от епохата Муромачи (14-16 век) и е трансформирана в комплекса Кинкаку-джи.[1] Там той прекарва остатъка от живота си далеч от светските дела. Желанието му вилата да бъде превърната в будистки храм се осъществява от сина му. [2][3]
По време на войната Онин всички сгради в комплекса освен павилиона са били изгорени.[1] На 2 юли 1950 г., в 2:30 часа сутринта, павилионът е опожарен от 22-годишния монах Хаяши Йокен, който след това се опитва да се самоубие на хълма Даймон-джи зад сградата. Опитът е неуспешен и той е арестуван. Монахът бил осъден на седем години затвор, но е освободен поради психични заболявания (параноя и шизофрения) на 29 септември 1955 г. и умира от туберкулоза през 1956 г.[4] По време на пожара оригиналната статуя на Ашикага Йошимицу е унищожена (сега е възстановена). На подобна случка посвещава романа си „Златният храм“ писателят Юкио Мишима.[5]
Настоящата структура на павилиона датира от 1955 г., когато е възстановен.[5] Павилионът е на три етажа, приблизително 12,5 м висок.[6] Реконострукцията се счита за копие близко до оригинала, въпреки някои съмнения, че толкова богата украса с дълги златни листа е била използвана в оригиналната структура.[2] През 1984 г. се забелязва, че покритието от японски лак се руши и е сложено ново златно покритие, което е много по-дебело (0.5 µm вместо 0,1 µm) (работата е завършена през 1987 г.) В допълнение интериорът на сградата, включително картините и статуята на Йошимицу, също са реставрирани. Покривът е възстановен през 2003 г.
Името Кинкаку произлиза от златните листа, с които павилионът е покрит. Златото е важно допълнение към павилиона поради вторичното си значение като средство за облекчаване и пречистване на замърсяване от всякакво естество, както и на отрицателни мисли и чувства към смъртта.[7] Освен символичното значение на златото, периодът Муромачи разчита много на визуална прекомерност и изобилие на усещанита.[8] В случая акцентът е поставен върху златното покритие, което отразява слънчевата светлина и създава отблясъци във водата на езерото.
Коментар