Тимгад или Тамугади (на арабски: تيمقاد; на латински: Thamugadi) е римско-берберски град в планината Аурес, Алжир. Основан е от император Траян около 100 г. Пълното римско наименование на селището е Колония Марциана Улпия Траяна Тамугади (на латински: Colonia Marciana Ulpia Traiana Thamugadi). Траян кръщава града в чест на майка си, Марция, най-голямата си сестра, Улпия Марциана, и баща си, Марк Улпий Траян.
Разположени в днешен Алжир, на около 35 km източно от град Батна, руините са забележителни с това, че представляват един от най-добре запазените образци на хиподамова градска схема, използвана в римските градове. Тимгад е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1982 г.
Градът е основан ex nihilo като военна колония от император Траян около 100 г. Целта му е да служи главно като бастион срещу берберите в околните планини Аурес. Първоначално в него се заселват основно римски ветерани от армията.
Градът се радва на мирно съществуване през първите си няколкостотин години и става център на християнската дейност през 3 век, а през 4 век става център на донатизма.
През 5 век градът е разграбен от вандалите, преди да започва да упада. През 535 г. византийският генерал Соломон намира града празен, когато идва да го окупира по време на Вандалската война. През следващия век градът за кратко е населяван от християни, преди да бъде разграбен от бербери през 7 век. По време на християнския период Тимгад е диоцез, който става известен към края на 4 век, когато епископ Оптатий става представител на донатисткото движение. След Оптатий, Тимгад има два епископа: Гаудентий (донатист) и Фаустиний (католик).[1]
Към края на 5 век Тимгад е разрушен от планинските племена на Аурес. Повторното му завладяване от византийците възражда някои дейности в града, който вече разполага с отбранителна стена на юг, изградена през 539 г. от премахнати блокове от римските паметници. Арабското нашествие окончателно довежда Тимгад до развалини и след 8 век той вече не е населяван.[2]
Тъй като не са основани нови селища по тези места след 7 век, градът е частично запазен под слой пясък с дълбочина около метър. Навлизането на Сахара сред руините е основната причина за относително доброто състояние на града днес.
Коментар