Тадж Махал (на урду: تاج محل‎; на хинди: ताज महल, МФА: [taːdʑ mɛɦɛl] – Корона на дворците) е мавзолей от бял мрамор на южния бряг на река Ямуна в индийския град Агра.

Поръчан е през 1632 година от моголския владетел Шах Джахан (управлявал от 1628 до 1658 г.) като гробница на любимата му съпруга Мумтаз Махал. По-късно в сградата е погребан и самият строител Шах Джахан. Гробницата е разположена в комплекс от 17 хектара, който включва още джамия и къща за посетители, както и парк, ограден от три страни с масивна стена.

Основното строителство на мавзолея е завършено през 1643 година, но довършителни работи продължават още 10 години. Смята се, че целият комплекс е напълно завършен към 1653 година, а стойността му е около 32 милиона тогавашни рупии (1,4 милиарда лева от 2015 година). В строителството участват към 20 хиляди работници под надзора на комисия от архитекти, ръководена от придворния архитект на владетеля Устад Ахмад Лахаури.

Тадж Махал е обявен за Обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 година, като „перлата на ислямското изкуство в Индия и един от срещащите всеобщо възхищение шедьоври на световното наследство“. Смятан е за най-добрия образец на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи, и за символ на богатата история на Индия. Тадж Махал привлича 7 – 8 милиона туристи годишно.