Топкапъ сарай (от турски: „Дворец с оръдейна порта“, наречен на близка порта с оръдия) е главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година.
Намира се между Златния рог и Мраморно море в Истанбул и има изглед към Босфора. Наблизо е известната църква „Света София“.
Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфски ръкописи и стенни украшения.
Сравнен с други известни монархически резиденции като виенския дворец Шьонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с неголемите си пропорции и забележителни интериори.
Дворецът „Топкапъ“ е построен по заповед на султан Мехмед II Фатих върху развалините на една Римска постройка 1475 – 1478 г. Първоначално се нарича Нов сарай на принца (Сарайъ Джедиде Амире), но поради големите топове около портата получава от народа името Топкапъ сарай (Топкапъ Сарайъ).
Площта, на която е разположен, е 700 000 m² – 2 пъти по-голяма от тази на Ватикана. Дължината на обграждащите го крепостни стени е 5 км. През византийския период са издигнати стените откъм морето, а през османския – сухопътните, чиято дължина е 1400 м. Крепостните стени включват 28 кули. Крайморските крепостни стени имат 3, а сухопътните 4 врати.
След построяването на двореца Долмабахче сарай през 1856 г., в „Топкапъ“ продължават да живеят само жените на починалите или свалени от престола султани. След провъзгласяването на републиката последният падишах от Османската династия Вахдеттин напуска града заедно със семейството си. Тогава дворецът Топкапъ по нареждане на Ататюрк е превърнат в музей.
Коментар