Pompei (città antica)

( Помпей )

Помпѐй (на латински: Pompeii; на италиански: Pompeï) е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. Днес е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. Градът става част от Римската държава през I век пр. Хр. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава до голяма степен запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхраненият античен град. Посещава се от около 2,5 милиона души годишно.

История Ранна история на града
 
Фази на заселване на Помпей: червено – ядро на заселването; синьо – първа фаза на разширяване; зелено – втора фаза; жълто – последна фаза

Последните разкопки показват, че в I хил. пр. Хр. е съществувало селище при съвременния град Нола, което през VII век пр. Хр. е преместено по-близо до устието на реката.[1] Новото селище, Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe – пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм през 525 г. пр. Хр. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 г. пр. Хр. регионът на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 г. пр. Хр. и 420 г. пр. Хр. Помпей е владение на самнитите.[2][3][4] През 310 г. пр. Хр. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия,[5] а през 290 г. пр. Хр. Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към II век пр. Хр. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например строежи на пазарни сгради и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия (Via Appia).[2][6]

Римският Помпей
 
Фреска от къщата на хлебаря Теренций Нео. Стопаните.
 
Карта на Помпей
 
Мъж с театрална маска и жена, свиреща на лира, стенопис

През войните през I – II век пр. Хр. Помпей неизменно е на страната на противниците на римляните. Сула обсажда града през 89 г. пр. Хр., като следи от тази обсада могат да се намерят и днес. Едва през 80 г. пр. Хр. Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum. Има данни, че около 2000 римски ветерани са заселени в голяма затворена област в югоизточната част на града заедно със семействата си. Не е известно дали части на града са отнети от собствениците им за тази цел. От това време произхождат латинските писмени паметници, показващи „романизирането“ на града. Но със сигурност е установено, че в продължение на десетилетия е имало конфликти между новозаселените римляни и старите местни жители. До времето на император Август старите фамилии в града изглежда успяват да възвърнат влиянието си. През управлението на Август градът се превръща в място за срещи на римската аристокрация.

През 59 г. според историка Тацит[7] се стига до кървави сблъсъци в събиращия 20 000 зрители градски амфитеатър, по време на гладиаторски борби. Затова император Нерон забранява за десет години провеждането на игри в Помпей.

През 62 г. силно земетресение разтърсва региона на Везувий и причинява значителни щети в Помпей, който никога след това не успява да се съвземе напълно. Епицентърът на заметресението е Помпей, съдейки по степента на разрушенията. Сенека посвещава своята VI книга на „Естествени въпроси“ на земетресенията, опитвайки се да успокои населението, тъй като град Помпей представлява олицетворение на отчаяние и разруха.[8] Започва усилена работа по възстановяването на града, която е прекъсната от изригването на вулкана през 79 година.[9]

Градът се споменава в античните източници като urbs,[10] oppidum[11] или municipium[12] и по времето на изригването на Везувий населението му наброява между 8000 и 10 000 жители.[13]

Изригването на Везувий
 
Районът, засегнат от изригването на Везувий през 79 г.

Вулканът Везувий изригва по обяд на 24 август 79 г. Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани. Вулканът се събужда внезапно[14] и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава.[15] Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 km/h.[16][17]

Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който, воден от научен интерес и желанието да помогне, отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно в две писма.[16][17][18][19] Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.

Редом с Помпей пострадват или са напълно разрушени и други населени места – Херкулан (Herculaneum),[16][17] Стабии (Stabiae), Оплонт (Oplontis), Левкопетра (Leucopaetra), Таврания (Taurania), Тора (Tora), Коза (Cossa) и Сора (Sora).[20]

Dickmann: Pompeji./„Помпей“ стр. 16. ↑ а б Berry, Joanne. The Development of Pompeii. // The Complete Pompeii. p. 12 – 15. (на английски) Berry, Joanne. The Traditional Account of Pompeii's Origins and Development. // The Complete Pompeii. p. 66 – 69. (на английски) Berry, Joanne. The Foundation of Pompeii. // The Complete Pompeii. p. 72 – 76. (на английски) Dickmann: Pompeji./„Помпей“, стр. 19f.; Тит Ливий 9,38,2f. Berry, Joanne. The Romans in the Bay of Naples. // The Complete Pompeii. p. 78 – 84. (на английски) Publius Cornelius Tacitus Ann. 14,17 Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име етиен.13 Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 14 – 19. Сенека, Naturales Quaestiones 6, 11. Тацит, Анали на Тацид 15, 22, 2. Плиний Стари, Естествена история 2,137. 3,62 Coarelli: Pompeji. Archäologischer Führer. (Помпей. Археологически пътеводител) стр. 46. Neue Chronik der Weltgeschichte, Brigitte Beier, wissenmedia Verlag, 2007, S. 73 (Нова хротика на световната история, Бригите Байер, 2007 г., стр. 140) ISBN 978-3-577-14639-5 Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 27. ↑ а б в Berry, Joanne. The Eruption of Vesuvius in 79 A.D.. // The Complete Pompeii. p. 20 – 27. (на английски) ↑ а б в Varone, Antonio. Mount Vesuvius and Eruption. // Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City. p. 400 – 407. (на английски) Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 20. Patterns of Reconstruction at Pompeii Bonn, Kristina. Vulkanologie und Gefahrenmanagement am Beispiel Vesuv. GRIN Verlag, 2002. ISBN 978-3-640-19418-6. 2.3 Der Ausbruch vom 24. August 79 n. Chr (на немски)
Photographies by:
Alago - Public domain
Statistics: Position
35
Statistics: Rank
1446371

Коментар

Esta pregunta es para comprobar si usted es un visitante humano y prevenir envíos de spam automatizado.

Security
352976814Click/tap this sequence: 4295

Google street view

Where can you sleep near Помпей ?

Booking.com
487.349 visits in total, 9.186 Points of interest, 404 Destinations, 34 visits today.