Нан Мадол (на понпейски: Nan Madol – „пространство между“) е древен изкуствен архипелаг, състоящ се от група изкуствени острови, свързани с канали. Бил е столица на древна държава.
Разположен е на територията на съвременната държава Микронезия (Федерални микронезийски щати), в щата Понпей.
Строителство му се развива интензивно към 13-и и началото на 14 век, като комплексът става седалище на местната династия Содельор. Обитаван е до края на 15 век.
Комплексът е изпълнявал както политическа, така и религиозна (култова) роля. Често е наричан „Тихоокеанската Венеция“.
Нан Мадол е церемониалното и политическото седалище на династията Содельор, която обединява населението на Понпей от около 25 000 души през 1628 г.[1] Леко отдалечен от основната суша на Понпей, той представлява сцена на човешка дейност още от 1 – 2 век от новата ера. Към 8 или 9 век започва строителството на комплекса, включително отличителните мегалити от 1180 – 1200 г.[2]
Относно мегалитната конструкция съществуват малко сведения. Понпейската традиция твърди, че строителите от Кошрай (там има подобни постройки) мигрират в Понпей, където използват уменията и опита си да построят дори по-внушителен комплекс. Радиовъглеродно датиране, обаче, показва, че Нан Мадол е по-стара постройка от тази на Кошрай и вероятно връзката е обратна.[2]
Според понпейската легенда, Нан Мадол е построен от близнаците магьосници Олисихпа и Олосохпа. Те пристигнали на голямо кану в търсене на място да построят олтар, на който да боготворят бога на земеделието. След няколко неуспешни опита, двамата братя успешно построили олтара, където провеждали ритуалите си. Според легендата, братята повдигали големите камъни с помощта на дракон.[3][4]
Полският етнограф и океанограф Ян Кубари (1846 – 1896) съставя първото подробно описание на Нан Мадол през 1874 г.[5]
Коментар