Франевачката църква

 

Стари град

 

Карагьоз бей джамия

 

Река Неретва

 

Стари мост

 

Река Неретва при „Стари мост“

 

Мостът „Крива кюприя“

Територията около Мостар е била населена още от праисторически времена. В близост до него са намерени предмети – над 150, от неолита, бронзовата и желязната епоха. При разкопките са открити множество гробове, оръжия, както и монети. През желязната епоха се развива търговия със съседните селища.

По времето на Римската империя територията около града е населена с илирийски племена. Административно тя принадлежи към Далмация. Базиликата от IV-VI век в Цимо, днес близо до покрайнините на града, вероятно е била средище на епископия Сарсентерум.

През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. За кратък период от време, по времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 г., територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват отново.

През XII век е образувано Босненското княжество, което от XIV век става кралство, включващо и областта Херцеговина. В 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. – и територията на Херцеговина.

Най-старите документи за град Мостар датират от първата половина на XV век.

По времето на османското владичество градът е главен административен център на Херцеговина. През 1557 г. започва строителството на „Стари мост“ от османския архитект Мимар Хайрудин, завършен през 1566 г. През XVI и XVII век започва интензивно разширяване на града, като населението достига 10 000 жители.

Мостар се развива като типичен за Османската империя град, с характерните за времето черти. Градът има махала, както и чаршия, което доказва, че в него се е развивала търговска дейност. През XVIII век броят на населението намалява и градът навлиза в упадък. През 1833 г. той става средище на новосъздадения Херцеговски пашалък.

В периода 1863 – 1873 година видният български строител Андрей Дамянов построява катедралната църква на града „Света Троица“.[1]

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 г., което обхваща и Мостар, Босна е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана. По време на окупацията, през 1881 г., градът става седалище на Епископия Мостар-Дувно. Официално Босна и Херцеговина е в състава на Австро-Унгария до 1918 г., когато става съставна част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. – Кралство Югославия.

Също както при османското управление, австро-унгарското владичество оставя трайни следи в историята на Мостар. В този период са изградени много сгради в европейски стил и от така от характерно за Османската империя средище градът се превръща в европейски град. Все пак остават голям брой сгради с ориенталски характер, което превръща Мостар в културно разнообразен град. През този период е изградена главната улица на града, позната днес като ул. „Маршал Йосип Броз Тито“. Построена е също и първата гимназия, наречена „Гимназия Мостар“.

Най-известният градоначалник на града, по времето на австро-унгарския период, е Муяга Комадина, благодарение на когото Мостар придобива европейски вид.

От 1918 г. град Мостар е в състава на Кралство Югославия. През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на профашистката Независима хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.

След Втората световна война в Мостар се откриват фабрики за производство на вино и цигари. На река Неретва се построяват 3 язовира – Грабовица, Салаковач и Мостар, както и няколко ВЕЦа. Преди разпадането на Югославия през 1991 г. градът е сред главните индустриални, туристически, финансови и културни центрове на федералната република.

След разпадането на Югославия в периода между 1992 и 1993 г. Мостар е под 9-месечна военна обсада, когато е разрушена катедралната църква „Света Троица“. Първата бомбардировка над града е извършена от Югославската народна армия на 3 април 1992 г. и през следващите седмици по-голямата част от него е под контрола на ЮНА. В отговор на окупацията босненските хървати създават групировка, насочена срещу югославската армия, като се стига до кървави сражения. В отговор на хърватските атаки ЮНА разрушава католическата катедрала и епископската библиотека, където се съхраняват около 50 000 книги. На 12 юни 1992 г. хърватските военни групировки успяват да отблъснат ЮНА извън пределите на града.

В периода от 1993 до 1994 г. в Босна и Херцеговина бушува гражданска война. По време на сраженията загиват около 200 000 души, а бежанците са над 2 милиона души. На 9 май 1993 г. в Мостар босненските хървати предприемат нападателен удар срещу босненските мюсюлмани, като по този начин последните са изтласкани от другата страна на река Неретва.

Така западната част на града е под хърватски контрол. Хърватите започват бомбардировки над източната част, като по този начин предизвикват смъртта на стотици цивилни граждани. Много културни и религиозни обекти в Мостар са разрушени. На 9 ноември 1993 г. емблемата на града – „Стари мост“, рухва от бомбардировките на босненските хървати. Te разрушават и сръбския православен манастир в Житомисличи. На 25 февруари 1994 г. огънят в града е прекратен.

  Основна статия: Дейтънско споразумение

С Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г. се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. В договора е посочено, че страната става протекторат на международната общност, който се администрира от върховен представител, избиран от Европейския парламент. Босна и Херцеговина се разделя на 2 ентитета – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с хървати и бошняци.

Град Мостар влиза в състава на Федерация Босна и Херцеговина като столица на Херцеговско-Неретвански кантон. Оттогава започва и трудният път към възстановяването на града, като международната общност отпуска 15 милиона долара за възстановяването му. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война.