Cimitero Monumentale [tʃimiˈtɛːro monumenˈtaːle] („Монументално гробище“) е едно от двете най-големи гробища в Милано, Италия, а другото е Cimitero Maggiore. Отличава се с изобилието на художествени гробници и паметници.

Проектиран от архитекта Карло Мачиачини (1818–1899), е планирано да обедини редица малки гробища, които преди са били разпръснати из града на едно място.

Официално открит през 1866 г., оттогава той е изпълнен с широк спектър от съвременни и класически италиански скулптури, както и гръцки храмове, сложни обелиски и други оригинални произведения като умалена версия на колоната на Траян. Много от гробниците принадлежат на известни индустриални династии и са проектирани от художници като Адолфо Уайлд, Джио Понти, Артуро Мартини, Агеноре Фабри, Лусио Фонтана, Медардо Росо, Джакомо Манцо, Флориано Бодини и Джио Помодоро.

Главният вход е през големия Фамедио , масивна сграда в стил Нео-средновековна, подобна на Зала на славата, изработена от мрамор и камък, която съдържа гробниците на някои от най-почитаните граждани на града и страната, включително тази на писателя Алесандро Мандони.

Civico Mausoleo Palanti, проектиран от архитекта Марио Palanti, е гробница, построена за заслужили "Миланези", или граждани на Милано. Мемориалът на около 800 миланци, убити в нацистки концентрационни лагери, се намира в центъра и е дело на групата BBPR, формирана от водещи представители на италианската рационалистична архитектура, включваща Джанлуиджи Банфи.

Гробището има специална секция за тези, които не принадлежат към католическата религия и еврейска част.

В близост до входа има постоянна изложба на отпечатъци, фотографии и карти, очертаващи историческото развитие на гробището. Включва две електрически катафалки, работещи с батерии, построени през 20-те години.