Освен документа Babad Lombok, описващ изригването на вулкана Самалас през 1257 г., не се знае почти нищо за острова преди 17 век. Преди това той е администриран от множество малки сражаващи се феодални държави. От тази липса на единство се възползват съседните балийци, които поемат контрол над западната част на Ломбок в началото на 17 век. Макасарците междувременно нахлуват в източната част на острова от колониите си в съседен Сумбава. Холандците посещават Ломбок през 1674 г., а Нидерландската източноиндийска компания сключва първия си договор с принцесата на Ломбок. Балийците успяват да завземат целия остров към 1750 г., но вътрешните им борби водят до разделянето на острова на четири феодални кралства.

Отношенията на балийците със сасаките на запад са като цяло в хармония. На изток, обаче, отношенията са по-възбудени и балийците упражняват контрол от гарнизоните си. Селяните стават подобни на крепостници и аристокрацията на сасаките губи голяма част от властта си и земевладенията си.

По време на един от многобройните бунтове на сасаките срещу балийците, военачалниците на сасаките изпращат дипломатически представители при холандците в Бали и ги канят да управляват Ломбок. През юни 1894 г. генерал-губернаторът на Нидерландската източноиндийска компания подписва договор със сасаксите бунтовници в източната част на Ломбок. Той изпраща голяма армия във вътрешността на острова и балийците бързо капитулират. Целият остров е анексиран от холандците през 1895 г. Те господстват над 500 000 местни жители със сила от не повече от 250 души, като си печелят подкрепата на аристокрацията на балийците и сасаките. На Ломбок холандците се считат за освободители от балийската хегемония.

През Втората световна война японски сили нахлуват и окупират Малките Зондски острови, включително и Ломбок. Те пристигат следобеда на 9 май 1942 г. в Матарам. Холандските защитници бързо са победени, а островът а окупиран.[1]

След спирането на военни действия японските войски в Индонезия се изтеглят, а Ломбок е временно върнат в холандски ръце. След последвалата индонезийска независимост от холандците, аристокрацията на балийците и сасаките продължава да доминира над острова. През 1958 г. островът е инкорпориран в провинция Западни Малки Зондски острови, а Матарам става провинциална столица. Масови убийства на комунисти през 1965 – 1966 г. разтърсват острова след опит за преврат в Джакарта. При управлението на президента Сухарто островът бележи стабилност и прогрес, но не в такава степен като Ява и Бали. Лоша реколта води до глад през 1966 г. и недостиг на храна през 1973 г. Правителствената трансмиграционна програма води до преместването на много хора извън Ломбок. През 1980-те години туризмът процъфтява на острова, макар печалбата на местното население да не е голяма. Политическата и икономическата криза от края на 1990-те години в Индонезия засяга острова. През януари 2000 г. избухват безредици в Матарам, при които пострадват основно християни и етнически китайци. Скоро след това туризмът запада.

На 28 юли 2018 г. земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер удря острова, убивайки 20 души и ранявайки стотици. Трусът причинява значителни щети на инфраструктурата на Ломбок и предшества по-голямо земетресение, което настъпва осем дни по-късно.[2][3] На 5 август Ломбок е ударен от земетресение с магнитуд 7,0 по Рихтер, което причинява катастрофални щети в северната част на острова. Над 550 души умират, а над 7000 са ранени.[4] На 19 август ново земетресение убива 13 души и поврежда 1800 сгради.[5]