Ла Рошел е основан през X век. През XII и XIII век градът е стратегическо място за последователите на Ордена на тамплиерите, които построяват голямо пристанище. В града съществува Rue des Templiers – в превод Улица на тамплиерите.

В края на първия етап от Стогодишната война през 1360 г., с подписването на мирния договор от Бретини[1] Ла Рошел попада под властта на английския монарх. След морската битка при Ла Рошел през юни 1372 г. между кастилско-френския и английския флот англичаните са изгонени от града.

До XV век градът остава най-голямото пристанище на Франция на атлантическия бряг. Оттук преминава основно търговията с вино и сол. В епохата на Ренесанса Ла Рошел открито приема идеите на Реформацията и от 1568 година става център на хугенотите, което дава на града кратък период на благоденствие и мир, до 1620 година.

 

Кардинал Ришельо при обсадата на Ла Рошел

Градът влиза в сблъсък с управлението на крал Луи XIII. В резултат е обсаден на 10 септември 1627 година от френските кралски войски. Обсадата на Ла Рошел продължава 14 месеца и се ръководи лично от кардинал Ришельо. Градът се предава след тежката обсада, губейки кмета и привилегиите си. В резултат на гоненията над хугенотите, в нарушение на Нантския едикт на Анри IV, множество хугеноти се преселват в Северна Америка, основавайки град Ню Рошел, в покрайнините на Ню Йорк, през 1689 година.

 

Пристанището на Ла Рошел, 1762 година – картина на Клод Жозеф Верне

По време на Втората световна война, Нацистка Германия превръща пристанището в главна база за подводниците си в Европа. Ла Рошел е и последния град във Франция, освободен от съюзниците през 1944 година.

 

Входът на старото пристанище и двете кули